13.

Няколко допълнителни разсъждения. Примерно, ако съществува определено устройство, което обвързва вълните в съзнателното пространство на два агента, то вече не можем да кажем, че "вълшебството", което се случва в процеса на "самосъзнаване" на единия агент трябва по необходимост да бъде намерено в конкретната физика на неговите мозъчни процеси. Може вълшебството да се привнася от отворената комуникационна връзка, която предава "вълновото състояние". За същото може да е достатъчен и самият език, който да предава чрез достъпните думи точно онова стабилизирано състояние, което да е достатъчно за самосъзнанието. Само че ние не казваме, че самите думи са достатъчни за самосъзнанието, а по-скоро че нещо "някъде на другия край" може да генерира точно онази организация и "картина", която подпомага нашето самосъзнаване.

14.

Също така ако помислим за един радар, който изследва въздушното пространство, заедно с комплекс от ракети, които са прикачени към него, то следва да имаме представа за възможността, при която радарът може да привнася въображаеми конструкции към картината от действителността. Така че ние трябва да направим всичко възможно, когато това е важно за нас, радарът точно и прецизно да отразява околния свят.

В друг аспект, да кажем, че имаме политическо тяло, което взима определени решения. То тогава същото тяло трябва да има добра представа от конкретните материални измерения на нашия живот - тоест прецизно да възприема материалните характеристики на действителността. Аналогията с радара подчертава критичността на въпроса за точността или нуждата от дублиране на каналите за наблюдение, с цел да не се стартират възможно фатални действия "по погрешка", когато в картината на "радара" се внася илюзия, шмекерство или пък данни, произтичащи от непредвидено явление. Това е нужно за да може да съществува поне предпоставката за правилни съждения и насочвания. Политическото тяло, освен да публикува картината на "радара", изразена например в статистики и хронология (което способства за двойна проверка), дава и цялостната картина относно която да се синхронизираме (съдържаща се в законите, които ние обикновено приемаме доброволно и без да навлизаме в твърде подробно обмисляне). Възможно е и обратното: всеки човек също има възможността да е център на една цялостна представа и "survey" на действителността.

15.

Друга посока на мислене е свързана с "изначалния радар". Да кажем, че имаме такъв артефакт, който съществува в началното пространство на вселената. То тогава ще възникне въпросът как този артефакт може да спечели "доверието" на материята, или за по-физични аналогии, да спечели нейната синхронизация. И това вероятно може да стане в поредица от стъпки. Защото едно е да спечелиш синхронизацията на обикновени атоми, а друго е да спечелиш "доверието" на представители от животинския свят и накрая съвсем различно за представители на интелигентния живот като хората. При последните вече взаимодействието е вдигнато в езиковата сфера, сферата на емоциите, съжденията, рационалността, идеите; също в съчетание с наблюдение и участие в развитието на материалния свят около тях и т.н.