|
Денет казва, че "imagination is cheap", а философията вечно трябва да работи с въображението в опитите си да вникне в определени въпроси, което лимитира нейната роля. Това наистина е вярно, но не може да ни възпрепятства от известни спекулации "on a good day". А пък от гледна точка на естетиката и вътрешното движение на философското, ако на едно място изведем достатъчно спекулации, на друго място ще можем да изведем достатъчно прецизни формулировки и работа "с конкретното" (или което би било най-добре, да вървим по пътя към есенциални философски открития, но които в този случай няма да са "голи", а ще имат предпоставящия ги и полагащия ги материал).
1.
(Оттук нататък и аз ще се позанимавам с известни спекулативни разсъждения.) Искам да изясним фундаменталната взаимовръзка между две основни понятия: движение в едно направление (транслация) и завъртане на място (ротация). Като едно приложение после можем да попитаме коя дейност от живота на човека може да се оприличи на транслация и коя на ротация. Възможно ли е един вид дейност да се организира по начин, че да се използва доминиращо принципът на ротацията на мястото на транслацията и обратно.
Ако съзнанието извършва цялата си дейност "на място", то тогава можем ли да мислим за него като ултимативната "черна кутия" за ротации.
Друг въпрос е как може да се запълни или организира пространството въз основа на принципа на ротацията или на транслацията. Какви биха били предимствата и недостатъците на всеки един от начините. По-сериозно откритие би било как в ротацията да открием някакви закономерности на транслацията или обратно. Същото би могло да се изрази по друг начин в нещо подобно на това как в движението/функционирането на човешкото тяло да открием определено "мислене" (например като интелигентна хомеостаза, но и не само) или пък как в мисленето да окрием движение (тоест мисловна насока или придвижване, а не просто ротиращи и организиращи знанието разсъждения).
2.
По принцип електромагнитните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, което е достатъчно бързо, но при ротацията имаме нещо още по-добро, защото не трябва да се изминава никакво разстояние. И още една забележителна особеност - та ние само с един кръг можем да придобием представа за цялата вселена, докато ако тръгнем да я обхождаме, не бихме могли дори да си помислим да започнем.
3.
Значи дали съзнанието не е възникнало от някакъв вселенски принцип на ротацията на място. Просто това, че с един кръг можеш да получиш обзор на всичко заобикалящо е нещо твърде силно и такива фактори като интелигентността и съзнанието може да са се базирали на явления свързани с това.
Езикът и комуникацията са кръгът "на място" вътре в самото съзнание, докато да кажем емоциите спрямо някой определен човек приличат по-скоро на движение, а именно те са насочени "към другия" конкретно, а не толкова да са заети с ротация и възприемане на "кръгозора".
4.
Ротацията действително е особено състояние. Например да застанем на една въртележка и да наблюдаваме света. Оттук нататък много от типичните неща нямат същия смисъл, нито дейностите, с които сме свикнали, са достижими по предишния начин. То дали качественото различие на съзнанието от ежедневния свят около нас не се дължи на подобно подлежащо явление. Защото какво е обикновеният материален свят: той е преди всичко статичен и базиращ се най-вече на явлението на транслация, като в него лимитирано се използват ефектите на ротацията. Но когато се въведе ротацията в организацията на процесите може да достигнем до качествено различни явления или да кажем "съществувания".
5.
И за самото ротиране е нужно известно време, както и енергия за промяна на скоростта и посоката, но веднъж започната, дадена ротация продължава без нуждата от допълнителна енергия, според принципа за запазване на момента.
6.
В информатиката имаме термина рутиране, с който се обозначава направляването на информационните пакети в комуникационната инфраструктура. Рутирането е интересна дума, защото от една страна съдържа път (route), което е свързано с линейното движение, a от друга страна съдържа понятието избор на път, което е свързано със завъртане на пакета в нужната посока. Така в една дума ние всъщност съчленяваме двете явления транслация и ротация.
7.
Имаме интуицията, че самото съзнаване е някъде на границата на сензориката, където постоянно се приемат данните от света. Като една въртяща се сфера, съзнанието съзнава, съзнава и съзнава и не може да прави нищо друго, различно от това. Разбира се това не е физически видима "ротация", но може би мозъчните вълни могат да се разгледат като проявление на тази "ротация". Само че какъв е механизмът, който организира информацията, съхранява я и достига до нови идеи. Преди това нека забележим, че когато се завъртаме, поради бързата смяна на външната обстановка на преден план излиза съзнаването на себе си преди света. След това при мисленето за околония свят се нуждаем от мислена реконструкция на цялостната картина, защото не можем да разчитаме на постоянно завъртащите се сцени около нас, за да се ориентираме.
Това е реалистично, защото мозъкът функционира на базата на вълни, а те са свързани с ротацията. Как може един "въртящ" се мозък да се "пресегне". Ами индиректно или корелативно. Тоест не мозъкът издава команди като при превключването на реле, а определени клетки забелязват някакво изменение в ротиращата функция или вълна и съотетно се активизират и това например може да доведе до свиване на някой мускул. Ротиращата функция е съзнанието. Значи вероятно има неврони, които поддържат ротиращата функция и неврони, които са отговорни за "улавяне" на нейното състояние и активизиране в съответствие. Съзнанието така да кажем е вътрешният ефир, и определени неврони излъчват и приемат от този ефир. Разбира се тука не можем да кажем само неврони ли излъчват и приемат.
При ротацията или при общия ефир цялата информация е "вдигната" в общото поле и циклично сама се появява пред поглед. Можем да разгледаме и устройството на твърдия диск, при който информацията постоянно се завърта и това прави достъпа до нея много по-бърз. Предимствата на твърдия диск пред магнитната лента по отношение на скоростта са значителни.
8.
Имаме няколко въпроса за разглеждане. Първо, ако съзнанието вид информационен ефир, то кой точно възприема, как се случва възприемането. В смисъл, дори да приемем, че ние сме под илюзията за възприемане и съзнателност, то нали тази информация трябва да взаимодейства и да се обедини по определен начин. Това вероятно не може да стане просто изпращайки я в общия "мисловен" ефир и получавайки някаква магическа интерференция. Когато изпратим 2 вълни по въздуха, те не поумняват автоматически и не започват да взаимодействат по интелигентен начин. Вероятно ако говорим за вътрешно отразяване и така да кажем "застинали вълни", то отново както и да са модулирани, дори в динамика, трудно обяснимо е как от това ще възникне усещането за съзнаване.
Другият въпрос е свързан с това "вълново" състояние. Нали то може да се апроксимира дигитално или нещо подобно. Все пак, когато говорим за някакво вътрешно отразяване, застиване или интерференция на вълните, може да имаме сложна топология. Освен това не е въпросът само да се открие тази топология, а и това как тя може да извършва определени изчисления. Да кажем малък "поток" в цялостната топология може да е концентрирал в себе си голяма изчислителна мощ поради определени топологични съображения.
Това, което даваме на компютъра да прави е подобно на това, което даваме на секретарката или на библиотекарката. Но не очакваме секретарката да разреши същинските ни проблеми нали. Такова е и отношението на съзнанието към дигиталния медиум, какъвто е познат от компютрите.
9.
На първо време полезна насока за развитие може да бъде разработката на физически устройства за извличане и изпращане на информация към вълновия ефир, както и за модулиране на "формата" на този ефир. Друг факт, на който трябва да обърнем внимание е, че дори минималното пространство може да съдържа безкрайно много информация, имайки предвид възможността за едновременното присъствие на вълни с различна честота, стига да можем да диференцираме достатъчно прецизно между различните честоти. Разбира се евентуално явленията на квантуване могат да окажат някакво влияние и да ограничат максималното количесто информация, което може да се съдържа на едно място в пространството (всъщност от излиза, че информацията може да нараства безкрайно, стига да има достатъчно енергия).
10.
Измежду всички физически явления, някак си не можем да открием онова, което може да обясни състоянието на съзнаване. Но може би пропускаме нещо, а именно времето. Евентуално остава състоянието на съзнаване да се случва точно в хода на премесване от един момент във времето до друг. Защото за всички останали обекти във вселената ние отчитаме външно протичането на времето и може би единствено за съзнанието възприемаме явления свързани с "вътрешното" му протичане. Това ще е откъм материята, която "сме" ние самите, а не материя, която наблюдаваме или измерваме.
11.
Свидетелство за вълновата форма на съзнанието може да е начинът, по който забравяме съня.
12.
При ротирането информацията се презентира сама, цялата информация от заобикалящия ни свят има възможност да се представи в една точка, докато при транслацията ние трябва да предприемем действие към едно единствено нещо. Ротацията съдържа възможността да вземем отношение към колекция от обекти. За разлика от статичното обединяване на обектите обаче, при ротирането процесът на отношение към цялото множество или към всевъзможни подмножества е интерактивен.
Ротацията е възможността да "хванеш и да пуснеш" (напр. даден сигнал). Значи при ротацията можем да вървим към акцент над самата активност (без преместване от място), над самия процес или над самата абстракция.
Своеобразната пасивност на ротацията, невъзможността да се пресегнем от нея към действие ни води до друга интуиция. Не е въпросът ротиращата страна да предприеме директно въздействие над други аспекти на материята, а обратно, части от материята могат да реагират на промени в иначе пасивното състояние според предварителна обвързаност или "синхронизация". Например ако се разпространи информация за "ротираното" състояние, да кажем по вълнов или електромагнитен начин, другата страна може да се включи, когато наблюдава определено изменение в тази вълна. За човешките общества можем да говорим за езиковото предаване на едно възприятие, като множество отсрещни страни може да използват този споделен в езика начин на възприемане за да формират (въз основа на предварително съгласие) собственото си поведение в една или друга ситуация. Акцентираме, че това не става чрез команда (което би било транслационен принцип), а чрез присъединяването към обща гледна точка, възглед или начин на мислене, от който "сами" извършваме такива и такива действия. Съществува възможността това да се използва и по негативен начин, например както при случая Хитлер, когато той успява да разпространи своето възприятие за действителността над достатъчно широк брой хора и оттук нататък те "сами" действат от базата на това възприятие.
|
Спекулации
