|
1.
Разглеждаме взаимодействието между агентите А и Б, които са полу-разделени. Да кажем, че те искат да разрешат някакъв проблем помежду си.
А и Б могат да взаимодействат в чисто материален план, включващ евентуално и форми на разрушение. Алтернативно, те могат да разиграят определена версия от (над-материални) игри, за да получат задоволителен и за двете страни краен резултат. При посления процес те също така могат да претърпят промени, които касаят и водят до дооформяне на състоянието помежду им, което по-горе коментирахме като "полу"-разделение.
Вече втвърдяването в материалността, обикновено съпътствано и от задълбочаване на разделението, което прави невъзможен процеса на модулиране на междинната връзка, води до търсене на разрешения по пътя на сблъсъка. Само че следва да имаме предвид, че самият сблъсък може да е нежелан, защото съдържа възможност за непоправимо унищожение или за изтощаване на ресурси. Още повече, че при опита за разрушаване на другата страна, винаги ще има ненулев риск за собствено унищожение* и също така няма гаранция, че процесът ще постави необходимия акцент над онези елементи, които са нужни за утвърждаване на перманентността. Тоест освен участието във взаимодействията, едновременно е нужно да следим дали това, което ще се оформи като изход, ще може да се самоподдържа във времето.
________
*Една страна на въпроса е, че повтарянето на достатъчен брой събития, всяко едно с ненулев риск за загуба, в крайна сметка ще доведе до гарантирана погибел. Обаче перманентността не се свежда само до това, ами е и качествена перманентност - имайки предвид съдържанието на онова, което оцелява и продължава във времето - например неговия капацитет, разнообразие и "живост" (потенциал за поддържане на взаимодействията, например креативните такива и то в най-широк възможен план, а не мислени просто в поредната "дефинирана" креативност).
2.
Можем да разгледаме един пример, който така се случва да е свързан с развитието на технологиите. Нека целта ни бъде постигането на перманентност в тази насока. Можем да схематизираме следните проекто-стратегии за действие:
а) за развитие на технологиите е нужно да победим съседите си чрез (все по-усъвършенствани) оръжия;
б) за развитие на технологиите е нужно да развием науките;
в) за развитие на технологиите е нужно да въведем такива културни игри, които да примират развитието на интелектуалните способности;
г) за развитие на технологиите е нужно да се култивира естетическо и ценностно желание и удовлетворение от (все по-усъвършенстваните) научни способности.
Прави ни впечатление, че последващите проекти са по-желателни от гледна точка на икономията на ресурси.
3.
Но тук каква е гаранцията, че някой с по-грубо схващане за нивото, на което може да се действа, няма да се намеси в нашите "културни игри" или други схеми, които сме предвидили. Оттук, било с оглед на защитата, било заради търсенето на по-основна и "robust" форма, ще следва да въведем опериране на всички нива, като в зависимост от отсрещния агент ще се избира миксът от реакции спрямо или във взаимодействие с него.
Трябва да имаме предвид, че непрекъснато биват сформирани нови агенти с нови схващания за желателните или допустими нива на действие. Това могат да бъдат нови класи (напр. буржоазия, технокрация, плутокрация, бюрокрация, престъпен свят и пр.), нови нации, или пък същите нации, но въвели нови парадигми и не на последно място самите индивиди, възприели една или друга философия или стратегия за разрешаване на житейския си път.
Но не е ли пределно просто, може да каже някой, че който материално вземе надмощие, ще си гарантира победата по най-сигурен начин. Това съвсем не е така, доколкото имаме историческото проследяване и може да е била въведена точно анти-схемата на определен вид "матераиално" разрешение, така че всеки, който го избере, впоследствие да бъде елиминиран (от победната позиция). Но кой би оцелял, в такъв случай, за да изпълни анти-схемата. Първо, тя може да възникне като естествена необходимост от законите на развитие и историята, или пък да е закодирана в идентичностите, които неуловимо носи в себе си канещият се да бъде материален победител. В по-частен случай, например при действията на престъпния свят непосредствено бива гарантирана определена материална печалба, но от допускането, че може да няма давност за наказанието на престъпленията, същата придобивка може да се окаже твърде нетрайна и дори обричаща използвалата я страна на траен "handicap".
Разбира се, не можем да бъдем сигурни и в приоритетността на крайно интелектуализираните схеми за разрешение. Това е подобно на една стълба между материалното (сега) и интелектуалното (като проекто-материално във времеви хоризонт и с някакви по-фундаментални разсъждения за перманентност). Кое е способно да вземе превъзходство може да се разреши в процеса на изкачване и слизане между двете нива.
|