photon, благодаря за споделеното ти мнение - изложил си становището си съвсем ясно и изчерпателно....направо страхотно:)))))) съгласна съм с теб 100% за начина, по който трябва да подходим към децата си. общо взето към това се стремим...... та.... по т. 1. - съжалявам за изгорената ръчичка:((( .....но май са мноооого подобни ситуации - ако не е едно- друго ще е. в случая май трябва да разчитат все повече на себе си с израстването. в един момент просто вече не са пред погледите ни. по въпроса за боя и спора определено съм на твоята позиция :)) за съжаление дори най-малките в детската градина са доста агресивни. и някои май хич не разбират от думи - всъщност нищо по-различно от света на възрастните. в тая възраст те най-много копират поведението на родители и близки. така че не е лошо да умеят да се защитават. но това зависи и от техните характери - тая страна не може да бъде пропусната. по т. 2 - най-вече се стремя да създам интерес към познание -това да е техния мотив. винаги се намира от кого и какво да се научи, стига да има желание. опитвам се да поставя на по-високо ниво значението на това да си с висок умствен потенциал и знания, отколкото да си .....добре задоволен материално например. но и това май ще е трудно в днешно време. при всичко това не би трябвало да бъдем максималисти към децата си! всеки е със своите заложби. т.3 - това май наистина е съществено - живеем в общество и трябва да ги въведем в неговия живот. от тук и трудностите - този живот е пълен с противоречия. въвеждаме категории, които в един момент могат да се окажат опровергани от реалния живот. и при всички случаи ще се изправят пред нас и ще питат -защо?!?! ......всъщност май нищо по-различно от това, което ние сме били:)))) много ми хареса това, което си написал в тая 3та точка - абсолютно съгласна с теб. а за комплексите - хич не ми се иска /поне съзнателно/ да ги комплексирам. необходимо е да са уверени в себе си, но....и тук с граници - не са единствени и неповторими ....не са богове. това ми напомня за един филм за еврейско общество - бащата /мисля, че беше равин/ възпита сина си "в мълчание" /т.е. не говореше никога с него/ и защо? - той виждаше как синът му израства прекомерно надвишаващ интелекта на другите деца и наложи това свое поведение, за да не се самозабрави момчето в собственото си възвеличаване. ох..........за спокойното отношение.....:))))) - доста трудничко става с израстването им. особено като започнат да противопоставят своето мнение по спорни въпроси. е....тук май понякога се разминават желанията ни и действията ни :))) съчетанието на строгост и приятелско отношение е трудно, но най-ефективно в такива ситуации. всъщност в етапите от израстването на децата ни са различни и нашите родителски "тормози":)) но винаги ги има. постепенно възпитавайки тях в съзряването им, възпитаваме и себе си като родители. и туй не е хич лесно:))) май стига толкова за сега..... не претиндирам за ясен изказ - не ми се удава много да философствам, не притежавам и литературни способности:)))) чистосърдечно ти завиждам за ясната мисъл, която притежаваш и за умението да я изкажеш:))) но пък нищо не ми пречи да споделя мислите си... е, на някокои може да не им допада .......ами да не го четат пък те:)) поздрави! ZH