|
|
| Тема |
 Общество |
|
| Автор |
dnaunseq (пристрастен) |
|
| Публикувано | 20.12.13 18:25 |
|
|
|
Какво е това общество и кои явления са най-важни за него.
Обществото е такава структура, която позволява гладко взаимодействие между носителите на местните традиции и новодошлите, така че в крайна сметка традицията да се развива без прекъсване. Постижение е избягването на мислене в понятията на "покорени" или "подчинени", а следването на духа на развитие на нещо общо.
Като предпоставка, обществото всъщност изобретява такива условия и ситуации, при които двете страни да бъдат приканени за конструктивен диалог и взаимодействие без да се притесняват.
Един частен случай: примерно не можеш да очакваш някой чужденец веднага (и дори изобщо) да приеме местния традиционен спорт. Трябва да има някакво запознаване с този спорт. Не може на местно ниво да се разработват някакви ексцентрични традиции и другите да следва да ги приемат безусловно, без коментар на естеството на тези традиции. Ако традицията е прекалено проблематична, може временно да се игнорира тази страна на взаимодействието, без никой да бъде каран да се преобразува по вкуса на другия.
Понякога самочувствието на новодошлите изиграва отрицателна роля в обществените процеси. Наблягайки на своите качества, пък дори и да заемат високи постове в обществената йерархия, те в крайна сметка могат да не успеят да създадат трайно и стабилно общество, да не говорим, че са заличили и местния глас, натрупвания и най-важното опит в интегративния процес.
От друга страна и когато една институция е погълнала всички обществени традиции на местните общности, като например местната религия, това също води до проблематичност на развитието на обществото, защото да кажем всеки новодошъл трябва да приеме едва ли не под диктат местната традиция до ниво религия, вместо да се създадат възможности за автентичен и независим диалог на много други нива.
Значи обществото трябва да се разглежда като гъвкава надрелигиозна структура, която се базира на приемствеността едновременно на човешките традици и на човешкия диалог. Ако подчертаем само традицията, то ще липсва диалога, а ако подчертаем само диалога, ще липсва традицията. Присъединяването на традицията към диалога го превръща в автентично човешко развитие. Включването на диалога към традицията пък я превръща в интегративен нексус.
В частен случай, за обществото религиозните схващания трябва да бъдат в рамките на морални поучения или пък като тълкуването на хубава поезия, но без привеждането в коловоза на "наши и ваши".
| |
| |
| 
|
|
