Сега малко коментари над викингското общество, започвайки от един обичай, който е разгледан в историческата поредица на History Channel, а именно, когато владетелят почива, той взима със себе си в отвъдното една от жените си. Наистина доста нехуманна практика, но да видим каква е логиката.

Ако това да си жена на владетеля е напълно безопасна практика, то ще се създаде свръхконцентрация на интереса от страна на жените към заемане на тази позиция. Това в частност значи увеличаване несъразмерно на влиянието на владетеля над обществото, заради интереса на всички онези, които искат да се превърнат в негови храненици или жени. Такива хора ще бъдат в позицията кооперирайки се с владетеля да имат път към бляскава и безоблачна кариера. Само че викингското общество няма нужда от такава уредба, защото тя ще отиде към ласкателството и ще се загуби много обществена енергия в катерене на йерархията по другия начин, вместо да се развиват качествата, от които групата има нужда.

Също така, когато евентуално най-важната жена си "тръгва с владетеля", ще се намалят интригите по отношение на това, кой да е следващият владетел и духовенството или лидерите ще могат да изберат правилния човек.

Това ни води и към друга точка, че чрез подобни практики, духовенството поддържа своето влияние в обществото и не се допуска откъсване на властническия пост в самодържие.

Що се отнася до негативните влияния на подобни практики, мисля че те са отчетливи, а не просто резултат от съвременната оценка, която се базира на по-изнежени нрави. На първо място, ако се прекъсват естествени човешки стремежи по такъв "груб" начин, това ще създаде някаква психологическа травма в обществото. Говоря за това, че е естествено за женското съсловие да мисли за това да се издигне до позицията на "жена на владетеля" и тези мечти не следва да се примесват със смъртта. Също така, полагането на такива обичаи може с времето да доведе до ожесточаване на обществото, до безсърдечност или пък до прекаленото му базиране на риска и агресията.

Като цяло, търсените обществени нрави и цели трябва да се постигнат с по-софистицирани методи. Да се работи не толкова с шока, ами с направляване на естествените стремежи. Значи ако има притеснения от свръхконцентрация на интереса към владетелския пост, то трябва да се създадат атрактивни и авторитетни позиции и на не толкова "владетелски" постове. Примерно в римското общество всяка професия си има своята атрактивност и без да е свързана с "висшето на висшето" на владетеля. Също така образованието на масите. Една напълно необразована група може по-трудно да бъде възпитана. Особено ако жените са невъзприемчиви, то за да им се покаже нещо, едва ли не трябва демонстрацията да е видима и неизменна със смърт. Става въпрос за интереса към позицията на владетелска жена и интригите, свързани с това. Но ако все пак се развие "гражданска концепция", която и такива жени могат да възприемат. Концепция на добро поведение, традиции и чест, то възпитанието и обществената организация ще могат да се осъществят и с "думи и книги", а не само чрез такива груби обичаи.