Разпространението на християнството в Римската империя е доста умно проведено.

От една страна, ранното християнство има мъченическа и борбена насоченост. Милитаризацията е нещото, което е изключително близо до съзнанието на римлянина, с този проблем, че империята е достигнала естествените си граници и вече няма място за нови разширения. Търсят се вътрешните "военни игри", но никой не смее да започне открити вътрешни размирици. В тези условия християнството успява да създаде кауза за борба, която не е просто политическа, а "справедлива", сходно на духа на старите римски традиции.

От друга страна - жените и робите. Християнството се разпространява сред жените и робите особено активно, а какво е характерното за тях. За жените и робите няма подробно разработен кодекс за това какво представлява "благородното" поведение или "джентълменското" поведение за времето си. Затова същите много по-лесно могат да възприемат християнския идеал, който е единственият "висш" и софистициран ред на обществено поведение, към който някога са били допускани. Тоест изключването на жените и робите от пълноценните граждански теории и разработки, създава слабости в нишите на римското общество, които се пропукват, когато ситуацията е утежнена от икономическия застой и проблемите на империята.