1.

Струва ми се, че ключов аспект на "педагогическата теория" на джентълмена е това, че хедонистичният принцип не трябва да се държи нито в опозиция, нито в афирмация, а това, че намирайки себе си в хедонистичното изживяване, ние трябва да развием поведението си в онези аспекти, които са "agreeable" за жените, а не просто да се отдадем на демонстративен мързел или на демонстративна мачовщина. Тоест в това преживяване ние още трябва да изградим стълбица към израстване.

Друг е въпросът, дали някой може да каже, че за да се разбере наистина и да се построи правилно джентълменството, е нужно да се премине през период на "ограничения", психологически отговарящ на фазата на Викторианската ера.

Защо тук говоря за жените толкова директно и наглед опростенчески: защото жените, но също така усещанията на тялото или естетическите усещания в комуникацията с другите хора, са ключ към общуването и обществото, докато абсолютната философия или пък самото разсъждение, не се нуждае толкова от жени; то е без жени, а за неговите "усещания" са достатъчни самата материя на разсъждението, неговата естетика и абстрактността.

2.

Като следваща стъпка, джентълменството може да се разшири до идеята за пълноценна преценка, обхватност и обединение (в случая на позитивни или нужни за ситуацията качества), която идея може да е чисто математическа по дух. Но все така същата идея ще се възвърне към тялото и другите хора в конкретност, а не просто схващани като абстрактно общество. Джентълменството може да се разгледа и като онази идеална теория, която е точно на крачка от"материалността" на правилното поведение. Макар че по принцип, много по-разпространено е да открием джентълменството от тялото и усещанията и в хода на това да преминем към абстрактното му формулиране. Но веднъж открит и формулиран, принципът има сериозни "планирани", макар и често неуловими напътствия в насока от разума към поведението.

Но следва да се подчертае, че и занапред ще се извършва това възвръщане към наблюдението на тялото и на това как реагират другите хора, кое ги предразполага - и в много случаи точно поредица от такива "открития" репрезентират целите и търсенията на идеята. Никога след разбиране на джентълменството няма да можем да пренебрегнем как реагира тялото и как реагират другите хора в конретно физически смисъл. Джентълменството е пълноценност.

Но тук търсен е не хедонистичният принцип, както може да се помисли при погрешна интерпретация. Търсена е чувствителността към връзката с тялото, което съдържа усещанията ни и реализира действията ни в света. Търсено е внимание към реакциите на другите, към "атмосферата" на обществото или на "доверието", на "приятелството" и т.н. На следващо ниво "джентълменството" ни пренася в идеята за прецизиране, схващане, усещане на аспекти на действителността, които ни водят към синтезиране и създаване на нови движения на тялото, нови конструкции, нов език. Джентълменството дава така да се каже потапянето в нещата, вниманието за нещата. Защото не е достатъчно да вземеш някаква нова дума, нов маниер или ново поведение. Въпросът е да се е осъществила онази "медитация", която "доказва" мястото на това ново създаване и насоченост.

3.

Що се отнася до философските, идеалистични или структурни въпроси на човека и обществото, джентълменството е по-далече от абстрактната философия и абсолютната философия, ами е по-скоро един обществен договор на комуникацията. Но все така, много от нашите взаимодействия преминават през обществено проблематизиране, взаимодействие и диалог.

Джентълменството е по-близо до практическата философия, което значи, че по принцип е много полезно за развитието на обществото. От друга страна, за да можем да се доверим на него освен в практичен, но и в по-абсолютен смисъл, евентуално трябва да се изгради доктрина, която да демонстрира, че джентълменството (и в частност джентълменската демокрация) е много добър ръководещ принцип в структурен и в идеалистичен план. Евентуално най-доброто от най-доброто е джентълменство, съчетано с математическо доказателство и промисъл, пунктуалност и пълноценно развити човешки качества.

Но философията на "откритието" може да каже, че смисълът на живота е например в "най-новото откритие" или пък че трябва да имаме предвид "непредвидимостта", "съдбата" и други подобни. Друг начин на мислене в опозиция на джентълменството е да се постави на преден план въпросът за оцеляването като по-неотложен и по-солиден. По принцип оцеляването и парите не са тема, чужда на джентълмена, но те следва да се държат в баланс, докато тяхното прекомерно проявление вече отива към неконструктивност и излизане от баланс. Ако следваме тази тенденция и включим всички тези допълнителни теми и качества в джентълменството, то същото ще се окаже един събирателен образ, синтез на всичко, и то репрезентирано конкретно в дадения човек (а не толкова като оставаща в абстрактност и в книгите тематика на знанието). Човекът има нужда и да живее и да развива конкретно света, а не просто да чертае и конструира в идеален смисъл насоките за развитие.

Алтернативна идея е философията, която търси да превъзмогне или развие човека по радикален, а не по "джентълменски" начин. Най-добре е да кажем, че ще развиваме едновременно добрите аспекти и на двете, но все пак, когато се стигне до определено критично решение, какво ще направим. Кой принцип ще е водещ. В критичната ситуация джентълменът ще вземе балансирано решение като прецени всичко и може би това поставя джентълменството винаги една степен преди "радикалистите, колкото и големи или праведни да са техните открития, сили и цели". Така ако радикалистът има една голяма теорема, която следва, джентълменството е самата математичност.

Когато имаме "джентълменско" взаимодействие между културите, следва да сме подготвени за по-софистициран набор от джентълменски практики, имайки предвид, че отстрещната страна може да не е адаптирана или да не отговори едно към едно към някакъв набор от заучени модели на поведение. Един конкретен проблем е, че оставянето на комуникацията с чуждите народи на хора, които можем да характеризираме като "nouveau riche" е проблематично и може да създаде ненужна антагонизация.

Това значи, че в тази ситуация не можем да гледаме само формалното догматизиране на някоя конкретна джентълменска практика, а трябва да гледаме духа на взаимодействието. Не можем насила да правим другите на джентълмени точно по нашия начин, но не можем и безогледно да се отказваме от стандартите и постиженията си. Може би в тази ситуация самото джентълменство трябва да се развие по инклузивен и за двете страни начин. Още по-добре, могат да се разработят практики на ниво мета-джентълменство, които са конструктивни за развитието на всяка ситуация към хармонизация.