|
1.
Сега отново да синтезирам и насоча идеите, които се оформят в една обща посока. Накратко търсенето е на нова икономическа и обществена основа. Тоест не че това ще е нещо коренно различно, но ще преоткрием и подчертаем онези елементи, които са ни поддържали или предоставяли успех и в миналото.
Основното търсене е в посока на нещо, което наричам "клубна икономика". Но тук трябва да изчистим някои проблеми. Клубовете не са като "кръжоци на Сорос", така че да се използват добрите страни на клубната организация и да се насочват за целите на онзи, който дава парите. В различие, клубът сам осигурява финансирането си или осъществява с предпочитание някои икономически дейности вътре в този клуб, така че същият да може да подкрепя различните му участници. Но тези клубове не са само с икономическа цел, макар винаги да следва да имат предвид определени икономически закономерности, за да да поддържат своята стабилност. Основната идея на клуба е да предоставя служба в посока на онова най-голямо човешко удовлетворение и цел - от една страна включеността в общност и от друга страна - предоставяне на път към човешки постижения и влизането в собственост на тези постижения, а не тяхното отчуждаване като при външно-фирменото производство.
Пример за казионен клуб, освен "Соросоидите" са и пионерските клубове. Пионерският клуб е подчинен на държавната бюрокрация. Казионен клуб са и "скаутите", целящи издигане на духа и физическата подготовка на младежите в Британската империя. Когато говорим за клуб, най-важното е собствеността и авторизираността на участниците върху него. В противен случай се засилва неудовлетворението от казионното използване като при разпадането на комунизма. Или пък просто участниците се насочват според чужди планове, като изпращането на първите скаути в Първата световна война. Друг негативен пример е използването на туристическите или колоездачни дружества за продаване на скъпи нишови стоки.
Хубав клуб са читалищата и фолклорните ансамбли, но ако хората наистина ги обичаха, те биха поддържали техния престиж. Значи имаме някакъв проблем в изоставянето на тези традиции. И разрешението на този проблем не е свързано с държавна телевизионна реклама. Даже точно тази намеса и казване на това какво да се прави и как да се организира е проблемът. Най-важното в клуба е това, че хората участват единствено по взаимно желание, а не защото "така трябвало" или някой е казал. В училище се приемат всички, но в клуба не се приемат всички (без това да пречи неприетите да си организират други клубове). Друг важен въпрос е свързан с финансирането - то не трябва да е по пътя: тука имаме едни финанси, елате и ги усвоете, а трябва да е по пътя - всеки изграден клуб да може да търси по всякакви начини финансиране, включително от държавата, от други организации и най-вече със собствена икономическа дейност (самият клуб може да не е търговска организация, но участниците могат да участват в такива и разбира се те по принцип участват в икономическия живот).
Вид неформален клуб е взаимоотношението на човека с неговите съседи и с бизнеса в неговия квартал. Мислейки дори за собствения си интерес, рационално е човекът да подкрепя своите съседи или да пазарува от близките магазини, така че неговата улица или квартал като цяло да просперират. Нормално е човек да участва в по-интензивни взаимоотношения със своите съседи. Тук вече откриваме някои от чертите на клуба. Точно затова намалява степента на неудовлетворение в традиционно изградените общности и квартали. Защото вече имаме една среда на взаимоотношения. Но картината няма да е пълна, докато този неформален клуб не получи някаква сила и в икономически план. Идеално в квартала трябва да имаме развитие на икономически дейности. Не можем да очакваме от всеки квартал да произлезе корпорация, но можем да извършваме дейности от обслужващата и поддържащите сфери, търговията с хранителни продукти, ресторантьорство, туризъм, друга търговия и особено информационни дейности, като подпомагане на децата за успешно ориентиране и кариера във важни организации като администрацията и големи корпорации, а също и с цел представляване на квартала в структурите на "местната власт" и евентуално националната. Ако децата от квартала са успешно подготвяни от цялото това обкръжение, то няма конфликт с това, че кварталът не е собственик на корпорация например. Защото ако подготовката на хора от квартала е успешна, той ще просперира също когато тези хора предоставят услуги и работят за други крупни организации, а парите от спечеленото ще се връщат в квартална консумация, разпределение, поддържане и възпроизводство. Всъщност много от тези стъпки се случват неформално или даже без да ги осъзнаваме.
Проблем в завещание от комунизма и поради схемата на финансиране е че училищата понякога са лоялни на държавата преди квартала, а училищата трябва първо да са лоялни на квартала, на нуждите на хората, които живеят в него, на изграждането и засилването на дейностите, отиващи към местен просперитет и благоденствие. Разбира се, един правилно развит квартал или неформален клуб ще държат на добрите взаимоотношения с другите представители на обществото, така че не бихме имали проблем взаимовръзките с останалите и доброто отношение към цялата държава. Въпросът обаче е да се поставят правилните основи и да не се стига до объркване още на ниво основи, както е при държавни училиша, които заглушават и не се интересуват в същата степен от кварталния глас и желание за добруване. Трябва да имаме местно финансиране на училищата, за да могат учителите наистина да дадат всичко в интерес на местните ученици и да знаят, че ако са успешни, местните съобщности ще им дадат добро възнаграждение, а не както сега възнаграждението да е фиксирано от някоя далечна организация и инспекторат.
Когато говорим за интелектуални кръгове или кръгове, които се занимават с артистична дейност или пък с научни открития, например първите индустриални открития в Англия, вече говорим за дейност на различно ниво, но тя има сходни черти с описаното по-горе. Също така някои религиозни организации, особено в контекста на географското и деноминационно разделение на църквите, носят особености близки до клуба. Един успешен квартал може да прояви своята духовна и организационна воля в религиозната организация. И в случая е относително до каква степен попът, имамат или равинът представят интереса на общността или на централната организация. Защото тука хората нямат нужда от началник, а от някой който да разшири мотивационния им хоризонт, да подсили връзките им с широкото съобщество, да ги репрезентира и всичко това разбира се спазвайки общата духовна среда и тон.
В условията на движение на работната ръка, как могат клубовете да се поддържат. Първо комуникационната среда предоставя възможности за подобна връзка. След това важни са традициите и събиранията. Типично интернет предоставя възможности, но по-трудно се поддържа същата степен на мотивация и отговорност. По-трудно се осъществяват икономическите ползи.
Накрая, един проблематичен въпрос по отношение на кръговете и клубовете в Англия е до каква степен те са били независими или вид "креатурни организации" на някоя мощна компания или пък на финансирането на важен благодеятел. Все пак така без подробно изследване, считам че клубът е бил място, където хора са се събирали доброволно и заради своите интереси и постижения. За да обменят идеи и разбира се да развиват било бизнеса, било проучванията си.
Ето по-конкретна информация за английската клубна традиция:
The club tradition and its significance in England
Fukuzawa Yukichi and the Kojunsha Club in Tokyo
Cambridge as a club
The role of eating together in Oxbridge Colleges and English clubs
Intellectual creativity and the College system in Oxbridge
2.
Що се отнася до въпроса в каква посока се развива масовият, "насипен", масово-пазарен либерализъм и изобщо всички масови системи от такава крупност, имаме следната интересна разработка, свидетелстваща насокитеи проблемите:
Историческата динамика на либерализма: от тотален пазар към тоталитарна държава
Сега искам да коментирам един въпрос: масовата религия като следствие от масовата армия или държавна организация. Християнството става масово едва след като наследи масовата организация на Римската империя. В Китай ситуацията с техните вярвания е сходна в границите на вече осъществено обединение на китайската държава. В исляма знаем, че първоначално крупният мащаб е достигнат едновременно с крупна военно-търговска организация. Арабите са имали както търговски интереси, така и военни такива и са ги разширявали. Протестантите придобиват крупност в конфликта им с вече крупната католическа църква.
Значи какво е наблюдението ни. Виждаме, че една вече съществувала крупна или масова структура създава друга крупна или масова структура. Това може да стане по пътя на трансформацията, на противопоставянето или на копирането. Да кажем, имаме крупния бюрократичен апарат на една държава. Тогава корпорацията може да копира този апарат и тя също да се превърне в крупна система, организирана по сходен начин. Корпорациите виждат как функционират мащабните армии и те също набират персонал по този начин. Както армиите се сражават, така и корпорациите започват да се сражават на пазара. Тука нещата се копират и няма проблем, нека се взаимстват. Но поддържането и считането че точно това е "постижението", масовизацията по един милитаристичен модел или демонстрациите, че една армия е най-добра, дали са удачни за развитието на обществото. Виждаме, че индустриалната революция е създадена от иновативността на самите хора. Няма една корпорация или държавна структура да нареди, хайде сега ще извършим индустриалната революция. Освен това, действието в такъв крупен мащаб, без оглед на "дребните" жертви може да доведе до изтощение на околната среда и на самото общество. Армията е готова да дава много жертви, готова е да дава милиони жертви. И сега, ако една корпорация започне да разсъждава по аналогия по този начин и в пазарната ситуация, това вече е обществено недопустимо. Окрупняването, мястото на сражение е по-скоро изключение. През останалото време хората си живеят на своите места. Трябва да се види тази организационна форма, която невидимо се копира. Търсенето на най-голямата власт, на най-голямата сигурност, на най-големите мегаломани. Да, окрупняването на определен етап от историческото развитие е означавало оцеляване, превъзходство, владеене на роби и т.н., но вече целият свят е окрупнен. Вече отиваме към безполезно изчерпване на ресурсите и страдания все едно сме на траншеите в нормална обществена ситуация.
Масовостта на корпорациите води и до масовостта на пазара. Но тук нямаме предвид, че пазари се срещат навсякъде по света, а по-точно масовост на пазара с неговата масово-смазваща характеристика. Тоест някаква обща мисъл, единна мисъл се опитва да налага унифицирани правила навсякъде. Е, откъде може да ни дойде идеята за унифицирана, единствена, най-вярна, победоносна истина, освен от масовата религия, от масовата държава и от масовата армия преди тях. Значи освен масовия пазар, аз трябва да разгледам понятието естествен пазар в опозиция на първото. А естествен пазар е такъв пазар, който се формира без влиянието на крупна структура, която да го напътства. Тази структура може дори да не е икономически агент. Например да е религиозна доктрина или държавата, която поставя правилата. Да е огромна армия, която формира пазара около своите дислоцирания и поръчки. А какво представлява естественият пазар. Естественият пазар е нещо, което позволява частни случаи. Нещо, което местните общности са си изработили. Значи ли това, че този естестен пазар е хаос или допуска престъпни практики. Не точно, въпросът е, че регулацията и протекцията се извършват по изработени на места правила. Държавата например трябва да позволи местни традиции, местен глас и местно вето в различните области или щати.
Пазарът на корпоративно ниво или практиките на големите фирми могат да се разглеждат като "интензифициран пазар". Но следва ли хората да допускат до себе си третиране по правилата на "интензифицирания пазар". Не, въпросът се свежда до преценяване на интереса. По-скоро интензифицираният пазар трябва да се адаптира до нивото на естествения пазар, когато взаимодейства с хората. Хората се интересуват от собствената си протекция и обществото на първо място поставя добруването на хората. Но фирмите могат да кажат, тези хора са просто работници и то изостанали при това. Но въпросът е, че изграждайки общности, тези хора представляват човешко постижение. И вулгарно е на всяка цена да им се натъпкват в устата технологични продукти или каквито и да е продукти. Значи онези, които гонят печалбата в тези корпорации, като някакви галопиращи на коня със сабята войници, по-добре да си намерят друг мотив в живота, защото водят до изтощаване и изчерпване на обществото и ресурсите. Технологичната игра, ако им е толкова важна, следва да си я разиграват между себе си, но без преразход на ресурси и на човешко добруване.
Сега няколко думи и за държавата. Новата роля на държавата, макар и самата тя да е крупна организация, е да защитава обществото от всички останали проявления на крупност, на масовост, на крайни идеологии, на мегаломания в нормалните човешки условия, в които живеем. Значи държавата, макар и възникнала като реакция и продължение на огромните армии, трябва да спре войната и в часнтност, корпорациите, които имат анти-човешко или анти-екологично поведение. Това е сходно на религията, която е спряла престъпленията в миналото. Но за целта е важно каква идеология развива държавата. Не може да се поддържа идеология на върховен арбитър и върховна истина, но винаги трябва да се търси консултативният принцип и същият да се развива чрез пример и чрез институциите, които го подпомагат. Това е лесно, зад всяко свое действие, държавата трябва да покаже обществото и консултациите, които е извършила с това общество и това, че тези консултации не са следствие от популистична реторика (тоест номерът не е "отбит" а реално е имало разбиране на интереса на хората и че тези хора не са извършили решение от принуда, от притискане, от безизходица, а са били правилно стимулирани да осъзнаят интереса си и да вървят към формиране на човешки общности).
|
Клубна икономика [re: dnaunseq]
