Евентуално можем да приемем, че половината аристократи винаги са били леко чалнати и ексцентрични, но и иначе интелектуалната и обществената работа изисква свободно време за да бъде мотивирана и развивана, а не просто мислене за насъщния. Но в темата обръщам внимание на нещо друго, а не точно на въпроса за "омразната или не" аристокрация.

Човечеството е преминало през сериозен процес на окрупняване, мислене в мащаб, нуждата да се събират крупни армии просто за да се противодейства на враждебните съседи и точно това според мен е насочило утилитарното мислене в посока към идеите за благото на масите, за усредненото благо и което е проблематично - търсене на същото по симплистични формули. Целта е била ефективност на момента, бил е нужен масов войник. Но този етап евентуално ще бъде преминат. Дългосрочно няма гаранция, че подобни мащабни мобилизации водят до исканото развитие.