Но кои пари? Парите свързани с масовия вкус и с масовия пазар аз ги разглеждам като свързани с етапа на масовизация. Просто един етап от развитието, както например имаме масовите армии, гледа се кой колко голяма армия може да изкара. Но развитието продължава. Постепенно мисля, че се връщаме към диференциацията плюс мислене на ниво екосистеми.

Самата идея на Ренесанса се състои в диференцираното отношение. Защото не се приема тоталното становище на църквата, а се казва ние ще създадем ново творчество, нови дисциплини, нова медицина, нови продукти. И тогава парите не са били основният проблем. От колко различни места са се печатали пари. Тогава проблем е бил главно тоталният подход на църквата, който е изчерпвал, а не е мотивирал към развитие. Кризата, така да се каже, в която постепенно е попаднала схоластичната църква.

Днес тоталноста идва от пазара и по-скоро от вулгарния масов пазар. Корупцията е друг пример просто за най-висока вулгарност. Това е снишаване и елиминиране на стандартите. Значи ако искаш висока заплата, въведи си го в системата, но ако приемаш пари извън това, вече говорим за унищожаване на стандартите. Корупцията се появява при упадък и даже при действия за умишлено унищожаване. При хора, които са твърде недоволни поради някаква причина от организацията на обществото.

Можем да свържем и друга подточка с дискутираната тема: визирам вулгаризираното схващане, че парите не миришат, тоест че не е важна дейността, от която са придобити (говоря не за тоалетни, а примерно за престъпна дейност): идеята идва от упадъчния и кризисен период на Рим. Това е просто закърпване на положението. Удължаване на агонията с практики от тъмната или престъпната страна. Тоест като цяло не е плодоносна или полезна стратегия.