|
Did utilitarians get it wrong?
Започвам това разглеждане с разбирането, че то може да антагонизира някои фундаментални положения, които засягат ежедневното функциониране на нашия живот и най-вече на икономиката.
Нека първо кажа, че всяка производствена или търговска дейнoст може да се сведе до взаимно предоставяне на услуги, било то съдържащи се в трудовите взаимоотношения, или в търговските взаимоотношения на икономическите агенти. Важен аспект на тези услуги е доброволността. Но тази доброволност има тенденцията да се повлиява от "обществените схващания" и понякога да се превръща в "задължителност". Групата от няколко най-силни икономически агенти, било то семейства, банки, монархии, държави, бюрократични машини, религии или нещо подобно, могат да наложат основния тон във функционирането на тези взаимоотношения: а и менно дали те са в посока егалитаризация или в посокоа елитаризация.
Но нима можем да вземем твърде ранно решение по въпроса егалитаризъм вмест елитаризъм, и дали онези структури на властта, които имат самочувствието да вземат решение, могат да вземат адекватното такова. Защото да разгледаме как са набрали силата си тези структури: те са набрали силата си най-вероятно чрез процеса на масовизация, било то религиозна масовизация или индустриална масовизация и тогава можем да очакваме, че в дългосрочен план, те биха следвали тази инерция да поддържат егалитарното движение, да поддържат доминантната реализиация чрез маса: масови армии, масова утилитарност, масова печалба, масов вкус и така нататък. Но не отиваме ли твърде далече.
Това, че този крупен процес на масовизация в момента има доминация, не значи, че по този път ще се постигне положително развитие в дългосрочен план. Въпросът е дали онова, което позволява доминантното изявление в момента е съвместимо с истинската доминанта на успешния път към развитие.
Създателят, човекът, който предоставя услугата е нейният истински източник. И то има такива услуги, че единствено в правилното взаимодействие между определени страни по взаимоотношението, може да се породи самото съдържание на услугата. Да вземем науката. Нима може с пари да се закупят онези няколко взаимодействия между хора, които имат капацитета да извършат нужната обмяна в посока създаване на наука. Не точно. Единствено от няколкото хора, които имат тази способност зависи да дойдат и да работят заедно. Това взаимодействие не може да се закупис с пари, ами е следствие от доброволното взаимоотношение: от един учител към неговия асистент, или пък от един учител - оставяйки в завещание създаденото от него за всички в бъдещето.
Англичаните с тяхната клубна традиция имат тази идея. Клубът е мястото, където хората се събират да развиват и разискват в своята област. Това е собствена сфера на участниците и не зависи от парични взаимоотношения, нито се подчинява на вулгаризиращите изисквания на масата. Обаче с идеите на утилитаризма прекалено много се обръща внимание на общото благо, в смисъла на блага за масите. Учените и клубовете биват едва ли не подчинени на някакъв бюрократичен апарат, на дребните цербери в йерархията на една голяма държавна структура, а когато нямаме държава - на прищявките на пазара. Но има сила и има авторитет, който е отвъд пазара и хората могат да го докажат. По-специално, това е самото създаване, което се проявява при правилните условия за него. (Също саботаж е, когато креативността се оттегли от една неприятна система и организация и всъщност това е едно от най-ефективните противодействия.)
А дали вулгаризацията на науката не е свързана с експозицията на клубните открития за един "масов научен потребител". Защо трябва откритото в клуба да бъде видимо за някой, който има съвсем други цели. Заради вменената идея за егалитаризация и масово развитие на обществото? Друг проблем е, че знанието и без това бива крадено възможно от най-злонамерено ползващи го кръгове, така че в някои случаи е по-добре то да бъде направено публично. Да, има ползи от публичността, но в дългосрочен план се усещат и значителни негативи. Самият учен е отчужден от своя научен продукт. В хода на тези разсъждения трябва да имаме предвид, че разбира се, учените трябва да "вкарат крак" в материалните развития, да не остават изолирани от масовите процеси, но не и за сметка на това да бъдат трайно доминирани от тях, подчинявани на тях.
Магазините не могат да отказват да продавават стоките си на всеки. Баровете не могат да не приемат клиенти, освен в редките изключения, когато говорим за "dress code". Но и в този случай що за комерсиален критерий е това - според облеклото. Администрацията също не може по дефиниция да отказва услуги на граждани. Дотук всичко е нормално. Но така или иначе, това са услуги, които се предоставят на масата от граждани. Обаче когато стигнем до висшето ниво от услуги и продукти, виждаме, че липсва изработен механизъм за осъществяване на доброволността, ефективността, ексклузивността и протекцията на точно това ниво. Тука говорим за дизайнерите, за създателите, за учените. Техните услуги биват окупирани, монополизирани от едни масови структури, каквито например са корпорациите или даже религиите. Тука тежестта на бюрократичната машина, било то публична или частна е прекалено голяма. Тази снежна топка е натрупала прекалено голяма маса, така че тя има възможност да изсмуква креативните взаимоотношения едва ли не по диктат. Същото важи и за учените - тяхната енергия е канализирана в легионите на научните работници, в университетите, изследователските центрове и те биват администрирани като в клетка. За щастие все още има университети, които се групират по елитарен принцип, така че има спасение за онези, които не са готови да вулгаризират своите услуги, а именно събирайки се в собствени елитарни центрове, те създават услугата когато са доволни от положението. Не е хубаво да изключваме хора, но още по-лошо е да принуждаваме някой да създава насила. Не може да ни накарат да заобичаме вулгарен стандарт или да кажем на грозното хубаво или нещо подобно. Не и ако не сме съгласни с това, чрез собственото ни становище.
Ако обърнем внимание на конфликта по линията на расовите противоречия и предръсъдъци, то ние трябва да приемем проблематичността на това да говорим за ексклузивност в какъвто и да е контекст, но в случая става въпрос за основен принцип на взаимодействието с цел постигане на качество и за креацията изобщо, а не просто за моментния исторически етап от развитието ни. Този въпрос ще продължава да е фундаментален и за вбъдеще и за всяко възможно развитие. Значи ние трябва да преодолеем етническите противоречия без да накърним въпроса за качеството, доброволността и ексклузивната протекция на взаимодействието между хора.
Символично мога да презентирам идеята с известаната картина на Леонардо да Винчи, "Мона Лиза". Сега обаче разглеждаме следния провокативно поставен въпрос: "Do you deserve that smile?"
Не, Леонардо рисува картината със знанието че няма ответна страна. Усмивката наполовина показва търсенето на онази страна, за която е предназначено взаимодействието. То не се разкрива и няма нужда да се разкрива на поредните "купувачи". То може да се разкрие на онзи, с когото ще бъде постигната истинска работа, истински напредък. Взаимодействие от целено и най-важното продуктивно ниво.
No money can buy this thing and even if it could, it is not created yet, and it won't be created at all, unless there is the exchange between those two people (of the rank) or between this person and the future;
And this is otherwise the crowd:
Накрая приключвам разглеждането със следните думи на Мичио Каку:
"Now you know why Star Wars never worked. You only had second-rate nuclear scientists working on the Star Wars program."
И последно, връзка към разработка на участник от съседен форум, която попадна в полезрението ми (макар и да отчитам склонността да се политизира, особено в тоталитарния стил на една близка сила, то все пак говорим за търсения в сходна посока):
|
Истинска икономика на услугите
