Можем да кажем любов не съществува преди всичко за да не търсят хората самоцелно тази емоция. Любов от страна на мъжа към жената определено съществува. От страна на жената към мъжа сякаш е увлечение по статут, желание за правилно поведение в собствената каста/социален кръг, реакция на либидото, нужда от сигурност и желание за прекарване на приятно време. Всичко това е характерно и за мъжа, но когато е любов говорим за едно ниво на състоянието над това.

Мисля, че на по-зряла възраст не е толкова важно има ли, няма ли любов и прочие "тръшкания", а всъщност човек концентрира всички тези емоции в характера и поведението си. Любовта като усещане за нещо неизживяно е по-скоро свързана със затруднено или инфантилизирано развитие на характера. Обратно, не бива да се достига и до инертност, отстоящо усещане на обиграност или поведение на "лелка", защото тогава човек зачерква любовта, вместо да я трансформира в "чар" и "характер". Разбира се, естеството на този "чар" също може да бъде злонраво, като например при "фаталната жена", или при "женкаря на ниско ниво", докато най-приятно е усещането за "положителната героиня" и на признатия "алфа мъж".

ПП: Типично за изкуството е да драматизира чувствата или да ги въвежда в ексцесивност, но то си е поставило амбицията за популярност и следователо не винаги можем да го приемаме като учител или арбитър. В други случаи изкуството поставя обществени въпроси наистина нуждаещи се от повторно осмисляне и пресинтезиране в обществените практики (дали "Ромео и Жулиета", дали древногръцкия театър).