|
1.
В отговор на:
Интелекта не е творчески, животът е творчески и животът има стремеж да се надмогне, интелекта е един иструмент в ръцете на живота
Ти може да кажеш, интелектът е част от живота, така че всичко, което постига интелектът, всъщност е постигнато от живота. Но това замъглява нещата. Нека когато говорим за живот да мислим за всичко живо без интелектуалните функции и нека когато говорим за интелект да мислим за чисто интелектуалните функции, дизайнерските способности, способностите да се залагат модели, експерименти, методологии и т.н. Двете явления са достатъчно различни в качествен смисъл.
Животът ни се струва толкова способен, защото се взираме в тясната ивица от условия на нашата планета, при която този живот е възможен. На планетата ни животът може да прави всякакви "фокуси", но при първия досег с вселенските условия и мащаби разбираме колко ограничен и неспособен е животът в този си вид. Какво е животът, та ние можем почти да изброим и номерираме системите на живота и да намерим строги граници на техните възможности. Единственото, което не познаваме е някаква "мистерия", обаче тя изобщо не е от живота, такъв какъвто го познаваме по съществуващите определения.
Ако ще мислим за живота, то добре е да имаме предвид мисли под заглавието "границите на живота", вместо неправилно преекспонирани концепции като "животът се адаптира към всичко" или други в този дух. Не, животът не се адаптира към всичко, това е просто твърдение от въздуха. Та този живот, за който говорим се свежда до краен брой системи и нищо повече от тях. Няма мистерия тук, нито като разбулим тайните виждаме нещо повече от едни автоамтизации и автоматични машини с определен обхват от възможности, но все така ограничени. Животът се състои от просто микро-машни, както и човекът може да попада под графата функциониране като машина, освен в някои "тайнствени" моменти, в които се събужда "реакцията на негивия интелект". Ето тук идваме до разковничето.
2.
Системите на живота, със своята инертност и автоматизъм не могат да обяснят своето самопораждане, въпреки твърденията на еволюционната биология. Те могат да обяснят само своето функциониране такива, каквито са. Е, да но... вниквайки все повече в теорията на тези сложни системи, разбираме, че това не може да стане просто така. Ето това е въпросът, как е станало.
Ако кажеш, че интелектът и животът са се развивали през цялото време заедно стъпка по стъпка, то не, клетката не е имала достатъчно интелект, че са си развие доста гениалния, кодиращ и разкодиращ ДНК информационен механизъм на ниво молекули. Още повече, да си прави липидна обвивка и други подобни структури, в условия, когато по принцип геологическите процеси предвещават някаква груба минерализация и процеси от този калибър. Това просто е лудост.
3.
В отговор на:
Погледни го така - ако интелектът е този, който създава , тогава защо същия този интелект знае толкова малко за създаденото, защо постоянно открива нови и непознати за него неща, след като уж той ги е създал? Интелекта е много повече опознавателен процес, той е един откривател, един изследовател, проучва вече съществуващото, вече сътвореното, вече създаденото.
Допускаме както интелекта на човека, така и "интелектуалната самоорганизация", съществуваща и синтезирана евентуално на някое друго място.
Сега, защо интелектът при човека едва едва открива процесите и си обяснява с големи усилия тайните на вселената. Защо животът е толкова ефективен, докато интелектът прави нещо едва едва. Ами защото животът е съпоставим с вече подготвени и въведени системи, а човешкият интелект е като някакъв отглас, едно сравнително маломощно отражение на нещо принципно различно въведено вътре в иначе автоматичните системи на живота. Мощността на интелекта идва от неговата принципна разлика спрямо сляпата автоматизация и функциониране. Ние можем да мислим, че нашият интелект е някакъв отглас на определена много по-сериозна, да я наречем информационна система, която да е изобретила системите на живота около нас.
4.
ПП: А иначе, наистина, като се счупи нещо в автоматизма на системите, тоест пътя към Dasein, някак си се освобождава засмукването, в което тези системи те карат човек да функционира включително и с подходящо увличане и нагласа на възприятието на съзнанието. Но в момента на това осъзнаване, един вид съзнанието се среща с чисто информационните процеси, но не просто като мисли (платонично), ами като онтология. Тоест, навлиза сериозно само в себе си, а не просто в навика да функционира в полза на автоматизмите, произвеждайки мисли, идеални репрезентации и отдалечени абстракции. Това "влизане на съзнанието само в себе си" е нещо различно, все едно абстракциите, които са били отдалечени, схващани просто като теоретично формирование, вече са първия свят, светът който е по-важен от другия и по-вечен спрямо него. (Доста се приближихме и до мита на Платон с пещерата.)
|
Re: Пояснение: [re: exaybachay]
