Казваш го и после пропускаш, не разбирам.

едва разбирайки смъртността човекът си дава сметка какви са реалните системи, които поддържат живота и може да започне да участва в определен смисъл в тяхното доразвиване. До този момент "расте" както казваш и даже "подскача" като щастливо "теленце". Значи интелектът, който по принцип няма цел, точно в този момент се среща с истинската си цел: "дизайн".

от това не следва, че интелектът е фундаментално явлиение в света, а че е фундментално явление при човешките същества - може да се каже и фундаментално явлиение при всички живи твари, но за да не се разтяга темата излишно, по-добре да се визират само човеците. Интелекта не е творчески, животът е творчески и животът има стремеж да се надмогне, интелекта е един иструмент в ръцете на живота, може би интелекта е дори най-сложния механизъм от всичко съществуващо във вселената, но така или инак е нещо чрез, което се осъществява намерението, чрез което можеш да създаваш, а не самия съзидателен извор.

Погледни го така - ако интелектът е този, който създава , тогава защо същия този интелект знае толкова малко за създаденото, защо постоянно открива нови и непознати за него неща, след като уж той ги е създал? Интелекта е много повече опознавателен процес, той е един откривател, един изследовател, проучва вече съществуващото, вече сътвореното, вече създаденото.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни