Еволюцията, във философски и в научен смисъл, но не като биологическа теория (защото биологическата еволюция в никакъв случай не е доказана, нито е правдоподобна) е понятие от системите.

Еволюцията е усложняване на системите при поддържане на тяхната затвореност и завършеност. Някои определят по-високите нива на това усложняване като "качествено усложняване".

Правим естественото наблюдение, че за да възникне еволюция е нужно = време, енергия, информация и внимание ключовият елемент самовъзприятие (в дълбочина до целите системи или евентуално на индикатори за всяка от системите, увеличени до нивото на възприемане) или взаимно възприятие (което може да постигне сходен ефект). Едва това самовъзприятие или взаимно възприятие може да доведе до усложняване на системите и изобщо схващане на ефекта им. Освен това е необходима и възможност за самомодифициране.

Трябва да признаем, че естествената селекция включва уникален начин на самомодифициране просто чрез избор на модификацията в която иска да се продължи. Освен това при естествената селекция организмите взаимно се възприемат и примерно женската избира мъжкия или мъжките избират помежду си победител.

Всяка система чрез самото си функциониране можем да кажем "възприема" определени фактори на средата и на собствената си ефективност. Примерно ако ефективността на тази система не е добра тя може просто да изчезне, което значи, че все едно е направила оценка на функционирането на определени подсистеми и е предприела стъпка според тази оценка. Този механизъм също е уникален като се придъжа към минимализъм.

Мутацията пък представлява механизъм на модифициране без нуждата от сложен инструментариум за самомодифициране. Тук също говорим за един уникален минимализъм.

Всички тези факти не отменят наличието на интелекта като възприемащ от най-високо ниво и като способен да разбработва значително по-съвършени инструменти и методи на модификация. Тоест, макар да оценяваме достиженията на типичната (биологична) еволюционна теория, то ги намираме за недостатъчни. Тази теория може да представлява преоткриване в живота на едно "повторение" на принципи, които са били синтезирани в други по-сложни системи и най-вече в интелекта, който е форма на самата обработка на информацията и нейната модификация (също самонаблюдение и взаимно наблюдение, както и промени във времето). Еволюцията е просто демо-версия на по-широката креационистка теория, която се занимава със системите.