Когато ние тръгнахме да разглеждаме Dasein, тоест движението към смъртта, отначало, нито сме мислели за интелект, нито сме мислели за конструиране на системи. Точно обратното, ние откриваме взаимодействието интелект-конструиране като отговор на Dasein-a, точно в процеса на изследване и накрая определяме, че това взаимодействие е от важно значение. Затова (и заедно с обективното наблюдение, че той е твърде интересна форма във вселената) казваме, че интелектът е открит на фундаментално ниво, а не защото сме го предпоставили (приели автоматично като основоположник). Така избягваме очевидната форма на "circular argument".

Някои ще кажат, не се ли съдържа друга форма на приемане на това, което искаме да докажем, защото вече разсъждаваме от гледната точка на интелект и тоест изводите, които правим винаги ще съдържат някакво отражение на този интелект. Да, но интелектът е взет като явление репрезентирано във вселената, факт, който е наличен в момента чрез нашето изживяване. Науката изследва обективно процесите на усложняване или системите. От друга страна ние изследваме поведението на интелекта по отношение на неговия Dasеin. Откриваме, че интелектът намира в собственото си съществуване, отразен, принципът на "ентропията" и също така открива какво значи отпадането, същността и по-късно конструкцията на сложни системи. И сега стъпката към началото. Ние не познаваме нито едно друго нещо във вселената, което да създава сложни системи или да има тенденция към тяхното производство, освен нещото, което току що сме отговорили. (Забележка: животът е просто поддържане на сложните системи в организмите, но нито е тяхното създаване, нито желанието за надграждане). Интелектът има желанието да коригира и продължавайки тенденцията на коригиране, да надгражда. Така макар ние да не познаваме началото, едиственото нещо, на което можем, за дадения етап, да го оприличим е интелект в пътя (отношението) му към Dasein.