|
Работата за себе си, работата за друг и работата за Бога - от трите категории най-важна е работата. Но работата взета сама по себе си достига перфектност и намира истинския си център в работата за Бога. Бога е обединител и даващ кохеренция на всички усилия и дела на човека.
Работата за себе си не бива да отива в егоизъм, защото това ще спре процеса (неговата лекота, вместо обременяващата алчност, или пък съмнения и прочие).
Работата за другия трябва да отива към кооперация, а не към робство (защото последното ще насочи мисълта към бремето на задълженията, а не към осъществяването на нещата - лесни или трудни, но не и бреме).
Работата никога не е във вреда. Например колкото и да работим, това не намалява половата ни сила (поставен директновъпросът работа-удоволствия). Всъщност губенето на време с прекалено много удоволствия ни ограничава относно ефективността и силата ни дори в тази област, т.е. възможността да спечелим жените за себе си. Работата създава множество предпоставки и предпазни възможности. По този начин работата почти винаги не вреди на здравето, ами създава основите за да избегнем рискове за здравето си - дали благодарение на натрупани ресурси, дали благодарение на качествено обмислена и преценена информация, дали въз основа на трезва преценка, която сме развили.
Работата в духа на Бога - това е благодатта. Защото работата сама по себе си би била груба и суха, безвкусна. Ето виждаме, някакъв човек, който наистина се труди. Но целият стил и облагородяване на неговият характер би дошъл, когато съществува връзката с нещо по-висше като принцип, с някаква трансцеденция, освен просто работа. Тогава нещата са перфектни. Но както казахме - също не и трансцеденция без работа. Двете неща следва да се случват във взаимосвързаност.
Паскал за работата:
В отговор на:
113
Inconstancy and oddity.To live only by work, and to rule over the most powerful State in the world, are very opposite things. They are united in the person of the great Sultan of the Turks.
Показва, че Османската държава в годините на развитие добре е познавала плодовете на работата. И обратно - с разпространяването на модата на сладострастието и изкушението - достига до епохата на упадъка.
В отговор на:
538
What difference in point of obedience is there between a soldier and a Carthusian monk? For both are equally under[Pg 145] obedience and dependent, both engaged in equally painful exercises. But the soldier always hopes to command, and never attains this, for even captains and princes are ever slaves and dependants; still he ever hopes and ever works to attain this. Whereas the Carthusian monk makes a vow to be always dependent. So they do not differ in their perpetual thraldom, in which both of them always exist, but in the hope, which one always has, and the other never.
Тук се отдава значение на подчинението, което е важно за един орден. Но аз бих искал текстът да се прочете отново, имайки предвид акцента върху работата. При монаха сякаш имаме изчистено разбиране за ползите и ролята на работата, отколкото при войника, който сякаш гони някаква слава. Разбира се на нивото на разбиране на войника и в средата, в която е потопен, може би това е единственият начин; но за философа това е неудовлетворително, и ето монахът демонстрира другото разбиране; и всъщност показва, че монасите са били добре запознати с цялата тази теория за работата.
Няма нищо по-вредно от това да слушаш нечии мнения и да ги дискутираш. Науката открива това с метода на експериментите, които избягват губенето на време в излишни спорове. Но защо ние не сме го открили за нашия живот.
Мненията трябва да са минимални и да съпътстват вършенето на някаква работа, да се вписват в процеса на работата. В този смисъл трябва да се преосмисли значението на типичната проповед, особено в интернет (по принцип в църквата или в мюсюлманството проповедите са в неделя или в петък, а не всеки ден).Същото се отнася и за системата на обучение. Няма никакъв смисъл да се рецитират някакви стихотворения или пък да се зубри материал. Материалът трябва да се поднася заедно с някаква дейност, която вършат децата. Що пък се отнася до политическите диспути, те често са вредни. Трябва да се демонстрира свършена работа, а не просто реторика, която да губи времето на хората. Новините са важни заради фактите и заради обмислената логика, а не заради препирните на мнения.
Протестантството и ислямът отчитат напредък спрямо православието и католицизма (макар последния да компенсира в известен смисъл), заради отношението към труда.
Който се труди е в естествен напредък, докато който не извършва дейност по труда се намира във вечно притеснение за някаква отбрана; вечно е изостанал и затова вечно наднича дали съседът му няма да направи нещо повече от него. Това е следствие от липсата на труд.
Трудът не бива да се налага по принуда, защото тогава човек заема отбранителна позиция, която проваля начинанието. Трудът трябва да се практикува по вътрешно убеждение.
Да си модерен не значи да възприемаш последните интелектуални моди и тенденции, ами да се трудиш за модерността. В този смисъл модерни ли са атеистите – да и не, зависи какво е отношението им към тезите на атеизма, и по-скоро не отношението им, ами тяхната работа. По същия начин и религиозните граждани могат да бъдат също толкова модерни, даже по-модерни от догматични атеисти – които изговарят нещо на приказки, но нямат работата, която да подплати същността им. Нямат натрупването на мъдрост и разбиране, които съпътстват работата и дълготрайното обмисляне. Губят времето си с мода, реторика и присламчване, но са въздух под налягане.
Признак за догматичността им е, че дори да им се поднесат най-модерните достижения на човешкия ум, те ще ги разберат по абсолютно вулгаризиран и непоносим начин, няма да вникнат в същността им, камо ли пък да се замислят за процеса, който е довел до тези достижения. Едно голо лозунгарство, което е въздух под налягане. Грешка на детето е да се хваща за последните неща, които са му дадени за заучаване, но детето не познава труда и това как се развиват с много вложени усилия човешките постижения и мъдрост.
|
За работата [re: dnaunseq]
