"Вярваш", че Бог е в теб, тоест имаш тази идея. Но "е" ли Бог в теб и какво значи това.

Може да кажеш: това значи, че в мен е "вселено добродетелно отношение към другите хора". Доказва ли това нещо друго освен това, че в теб е вселен определен дух. Древните гърци ще кажат, този дух идва от някъде, значи има Бог, който е източникът на духовете.

За евреите и Бог от тяхна гледна точка не мога да кажа в момента. Сигурно можем да се ориентираме по Спиноза, но имайки наум, че той може да миксира или преобразува по някакъв начин оригиналното еврейско схващане - предполагам, че за него можем да кажем, че е изчистил Бог като баща и йерархичност от "живото схващане" на света и вместо това е въвел една равнина, която самата е "живото схващане" - иманентна равнина. Тръгвайки от реалистично възприеманите действия в света трябва да стигнем до такъв Бог, който да съчленява всичко заедно, а не примерно едни действия да се разпадат без връзка с други действия и да не водят до общо обединение (не във физикален план, ами в реалистичното изживяване на света, също като посока, воля). Вече дали този Бог е йерархичен както мислят евреите, или равнинен, както мисли Спиноза, е друг въпрос. Двете може да значат едно и също, ако примерно се покаже, че равнината винаги ще се свежда до една йерархия, когато се стигне до човешките взаимоотношения и начина на реализиране на човешкото действие в този свят (макар че "уж" Спиноза си мисли, че може да реализира живот без бащи/йерархии във взаимоотношенията... тоест да има само повърхности, които наистина са живи и реалистични, но все пак Бог не беше ли също и единството на тези форми, както и воля, посока - може би не? - явно двата възгледа са противоречиви и могат да се развиват паралелно).