Аз съм вярващ човек, но как по дяволите да се нарека вярващ, като това ще ме причисли към глупашките предразсъдъци и наивни възгледи на купищата религиозни хора - за това по-скоро бих бил атеист, но как да се нарека атеист, като това ще значи, че отричам мистиката на вселената, съзнанието и цялото съществувание, а не само на битието.

Успокой се, да си вярващ не означава непременно да си религиозен.
Да си мистик не означава непременно да си религиозен.
Духовността не е запазена марка на религиите.
Спокойно можеш да вярваш в Бог и да си мистик без да си религиозен.
Всъщност религиите са създадени за да бъдат посредници между човека и Бога с цел възстановяване на загубената връзка между тях - или религиите са основани на вярването, че човек и Бог са разделени, което е и основната им заблуда.

Защо?
Ами защото аз (а и не само аз, предполагам, че и ти) мисля, че на истински духовните хора не им е необходима религия, защото те вярват, че Бог е в тях и те са в Бога - че всичко във всемира е взаимосвързано или че човек никога не е бил разделен от Бога, няма и да бъде. Така че за да има контакт с Бога не му е нужен никакъв посредник.

Можеш свободно да вярваш в Бог без да ставаш роб на фанатизирани последователи на религиозни учения, които те обвързват с най-различни измислени догми и ограничения.

Свободата е голяма работа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите