Бях още дете, когато срещнах следното твърдение на Ницше, което ме заинтригува достатъчно, за да се заинтересувам от философията му, а то е: "религията е проява на робски морал".
Нека споделя някои мои впечатления и изводи, след дългогодишен активен интерес към религията и изобщо историята, философията и бита на хората.
Човек, който е неспособен да погледне другите гледни точки, не е особено религиозен - човек, който отрича другите гледни точки на "въпреки", изобщо не е религиозен, а просто глупак.
Човек, който смята неговата религия за "правата вера", а всички други за грешната, също не е особено религиозен - а човек, който твърди това, без изобщо да се е запознал с отричаните религии, също не е религиозен, а просто един ограничен скот.
Човек, който настоява неговата религия да е господстваща, не е кой знае колко религиозен - човек, който вижда врагове в другите религии за битката на господарското място, ни най-малко не е религиозен, а просто поредния лакомен за власт комплексиран политик.
В играта на господари и слуги, някои хора, които се пишат на религиозни, забравят напълно основните принципи и положения, които са едни и същи във всяка една религия - въпроса е, що за религиозни хора са това ..... наистина, ако това е религията, то това е чиста проба проява на робски морал, да искаш да властваш, да искаш да слугуваш.
Но това не е религиозност, това е религионизъм - къде е разликата. Разликата е, че религионизмът е скован, сух, беден, неотговарящ на действителността, без никаква гъвкавост в него, пълен със суеверия и предразсъдъци ограничаващи светогледа, поведение на инат, действия породени от плашливи умове, недопускащ новото и различното, отричащ очевидното, изопачаващ истинското, липса на разбиране, грандомански, болен стремеж за власт, тенденциозен и претенциозен, това са характеристиките на религионизма. Много сред религиозните хора правят подобно впечатление, нали - но това тяхното не е религия.
Къде е разликата с религиозността - религиозността е интелигентност, будност, свежест, красота, осъзнатост, внимателност, сърцатост, добронамереност, тихост, покой, безмълвното състояние, съзерцателност, общителност, човечност, възприемчивост, чувствителност, поетичност, индивидуалност, радост и тъга в едно, това са в общи линии чертите на религиозния човек. Срещат се сред много атеисти, нали.
Много хора биха казали - но това са две групи черти, които срещаме във всякакви хора, но обръщайте внимание, човека срещу вас, кои черти подхранва. Проблема с религията е такъв, че силата на знанието в нея, може да ви отведе в рая, но точно поради това, може да ви закара и в ада - както знанието в атомната физика, може да създаде куп градивни и изключителни благоденствия за хората, така може и да създаде абсолютния геноцид. Колкото е по-силно знанието, толкова е по-опасно и отговорно.
Аз съм вярващ човек, но как по дяволите да се нарека вярващ, като това ще ме причисли към глупашките предразсъдъци и наивни възгледи на купищата религиозни хора - за това по-скоро бих бил атеист, но как да се нарека атеист, като това ще значи, че отричам мистиката на вселената, съзнанието и цялото съществувание, а не само на битието.
Глупав свят, много, много глупав свят - да гледам как религиозни воюват с религиозни, да гледам как науката създава оръжия за политиката. Вместо да приемем познанието постигнато в цялата ни човешка история, като световно богатство, вместо да се гордеем с него, вместо да бъде повод за повече празничност и благоденствие, ние го използваме като причина за препирни, като методи за налагане на власт, като нещо, което ни прави по-разделени и мразещи се.
Понеже бидейки човек, всичко това е част от моето минало и част от моето настояще т.е. засяга и мен, ще продължавам да си позволявам да критикувам и атеисти, и религиозни - дано да се отърсите от робския манталитет, той е следствие от натрупана ни история, но настоящето е винаги свободно и винаги свежо.
Редактирано от exaybachay на 14.11.12 20:00.
|