|
Представям ви една част от интересен материал за съществуването на енергиен дубликат на ДНК, за съхраняване и контролиране на светлината, за съществуването на енергийно поле във вселената, което казва на клетките ни какво да правят и къде да го правят...
"...Фантомният ефект на ДНК
Сега искам да скоча доста напред във времето в годината 1984, защото именно това е годината, през която „пристрастеността” ни към ДНК се сблъсква с едно сериозно предизвикателство. То е отправено от доктор Пьотър Гаряев. Откритието на Гаряев ни дава силни основания да смятаме, че митогенното излъчване – Вселенското енергийно поле – може би действа и в нашата ДНК. Освен това навежда на идеята, че пълният генетичен код на организмите може и да не се съдържа изцяло в молекулата на ДНК – или най-малкото не като единствено местоположение.
Когато Гаряев слага една мостра ДНК в миниатюрен кварцов контейнер, залепен с лазер, и след това я наблюдава с чувствителна апаратура, която би могла да улови дори единични фотони светлина, той открива, че ДНК действа като гъба за светлината. По някакъв странен начин молекулата на ДНК абсорбира всички светлинни фотони в околността и буквално ги складира във формата на извита спирала. А това е повече от странно. Очевидно е, че ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината – по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.
Една шепа учени биха били готови да признаят, че светлината би могла да проникне и в епифизната жлеза – обаче Гаряев доказва, че молекулата на ДНК изсмуква фотони отнякъде, чрез някакъв непознат на нас процес. Поради огромните трудности, свързани с изучаването на живия човешки мозък, с епифизната жлеза досега не са правени никакви експерименти от този характер – или поне не такива, които са известни на широката публика. Единствената технология, с която разполагаме и която би могла да задържи светлината в спирала като онази, която Гаряев открива в молекулата на ДНК, е фиброоптичният кабел – но дори и за фиброоптичните кабели не се е чувало да могат да черпят жадно светлина от своето обкръжение.
Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано – знаем, че тя обикновено се стрелка през пространството с огромна скорост. Ако изобщо успеем да я уловим на едно място, обикновено очакваме от нея да се изтощи и да изгуби енергията си. Дори и в случая с фотосинтезата единствения начин, по който растението би могло да съхрани светлината, е като автоматично преобразява енергията й в зеления хлорофил. А сега разбираме, че дори самата светлина може да се използва като хранителен запас за ДНК, почти като катеричките, които си събират жълъди за зимата, като ги крият по хралупите си. А това откритие поражда цяла нова вълна от въпроси. Какво по-точно е онова, което съхранява светлината? Как точно я съхранява? И защо изобщо я съхранява? За да отговорим на тези въпроси, се налага да надникнем по-задълбочено в откритието на Гаряев – защото това е само началото.
Истинската магия се случва след края на експеримента на доктор Гаряев. Той грабва кварцовият контейнер с ДНК и просто го маха от мястото му. Оттук нататък уж нищо повече не би трябвало да се случи. Въпреки това за негово тотално изумление, въпреки че е премахнал всичко – ДНК, контейнера и цялата апаратура – светлината продължава да си се вие в спирала на същото място, въпреки че ДНК вече я нямало там.
Каквото и да е онова, което е държало светлината на същото място, то определено не се е нуждаело от ДНК молекулата. Защото то било нещо друго. Нещо невидимо. Нещо, което е достатъчно мощно, за да съхрани и контролира видимата светлина, поддържайки я във формата на самата ДНК молекула. Единственото рационално, научно обяснение е, че сигурно съществува някакво енергийно поле, което си върви заедно с ДНК молекулата – нещо като енергиен „дубликат” на ДНК. И този дубликат има същата форма като физическата молекула, така че, дори и да премахнем молекулата, дубликатът продължава да се мотае на същото място, където е била тя. Той не се нуждае от присъствието на ДНК, за да продължава да си върши работата – да съхранява видимата светлина. Няма съмнение, че съществува някаква сила, доста сходна на гравитацията, която задържа фотоните на същото място.
Последствието от това откритие са умопомрачителни. Както знаем, в случая с човешсото тяло си имаме работа не само с една молекула ДНК – имаме си трилиони такива молекули, в изключително прецизна структурна подредба. Имаме си костна ДНК, ДНК на различните органи, кръвна ДНК, нервна ДНК и мозъчна ДНК. И така, изхождайки от експеримента на Пьотър Гаряев, не можем да не допуснем, че и цялото ни тяло трябва да си има свой енергиен дубликат. А това пасва перфектно с наблюденията и теориите на Дриш, Гурвич, Бър и Бекър – че съществува енергийно поле, което казва на клетките ни какво да правят и къде да го правят. И щом добавим към всичко това и откритието на Гаряев, установяваме, че вероятно най-важната функция на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото ни тяло, така и в енергийния ни дубликат. Става ясно, че конвенционалната наука се нуждае от сериозно преосмисляне. На лице е голям обем информация за биологичния живот, която традиционната наука или не знае, или отказва да признае.
Фантомният ефект на ДНК е безсъмнено едно от най-значимите научни открития в най-новата ни история. Той доказва, че молекулата на ДНК има някаква странна връзка с квантовата механика, която учените традиционалисти още не са открили. Вече разполагаме с доказателства, че ДНК взаимодейства с някакво невидимо, засега неоткрито енергийно поле, което не е с електромагнитен характер, но което очевидно може да контролира електромагнитната енергия – в дадения случай чрез съхранение на фотони, дори когато наблизо не съществува физическа молекула, която да ги задържи..."
Откъсът е от "Енергийното поле на вселената" на Дейвид Уилкок
Никога не казвай никога!
Редактирано от paparosko на 31.03.12 09:53.
|
Фантомният ефект на ДНК!
