Здрасти, Шпага!
Уместна забележка
След като твърдиш, че си релативист, крайно време е да погледнеш и на вакуума си релативистично
Точно затова, все казвам, че от физическият вакуум ползвам само ПОЛЕВИТЕ характеристики.
Това означава: движат се измененията на полевите характеристики (фотони), когато вакуумът е определен като поле. Известно е, че ЕМП е неподвижно - това съответства на "неподвижно е, което го създава", чийто характеристики представлява, за наблюдател (какъвто и да е). В този смисъл и понятието за поле не може да се ползва за КС (за отправна система може, но хипотетично). Релативизмът е пряко свързан с понятието за КС, доколкото е свързан с движение на наблюдаеми обекти. Не сме в правото си да го обобщаваме, въобще, за всичко.
Щом даден обект се движи спрямо неподвижния ти вакуум, значи в системата на този обект просто няма как вакуумът да е неподвижен.
Това щеше да е изцяло вярно, ако ... обектите не бяха направени от светлина. Затова и в кл. физика се сблъскаха резултатите от трите експеримента за намиране на движение на "обекти" спрямо етера, на подобни обекти - кой знае от къде са се взели?! (приети за изначална даденост), та изхвърлиха етера от употреба.
Затова, с поставяне на който и да е от експериментите, резултатът е предопределен - казвах преди: каквото питаме (търсим), това се отговаря!
Каква по-голяма относителност на характеристики на обекти и полета, от тази? Само трябва да знаем по същество коя от характеристиките взаимодейства в различните експерименти, та да си направим предварителния анализ, кое е очакван резултат. При аберацията - обобщената характеристика неподвижност е преобладаваща, заради вкл на голяма област от физвакуума (до далечни звезди); за Физо - преносната скорост заради поглъщане-излъчване, значи и престой в бавно движещи се структури на водата - значи: частично отместване по фаза на наблюдаваното, ще има, но полето е пак неподвижно; при ММ-експеримента - движение на всички харастеристики предизвикани от вещеви в близката околност, зависими от Ссреда - съпътстващ вакуум за множество обекти - няма изместване в надлъжно и напречно направление, заради скъсяване на дължините по посока скорост в тази среда - т.е., едно към едно съответства на предположението, че вещевите обекти са направени от светлина и големината им, и формата им, зависи от движението им (относително), зависи от относителна скорост (пак полето е неподвижно, а измененото се движи заедно с екперимента). Не се движи вакуумът, а измененията, водещи до измерваните характеристики на вещеви обекти (съответните им полеви характеристики).
Когато въведем КС, ние я въвеждаме чрез вещеви обекти, значи: с предварително зададени собствени характеристики на същите. Затова, от гл. т КС - няма как да се определи: ДРУГ обект - движи ли се спрямо физвакуума и ако се движи ... колко бързо? или не. Твърдението: значи в системата на този обект просто няма как вакуумът да е неподвижен. не е коректно като цяло (напр. за аберацията).
Значи от гледна точка на обекта противодействието ще е от негова страна...
(За нагледност: Пак примерче с червея: действие удължаване, противодействие свиване (или обратно) - като цяло - червейчето се движи спрямо земята.)
При вещвите, движещи се (сърфиращи) по физвакуума - действие на поглъщане на фотон - удължаване в направлението на падане на тоя фотон, раздуване (напомпване) на околното пространство (демек, подреждане на околните вакчастици така, че да спрат движението на вещевата), възвръщане на напомпеното състояние следствие атаките на всички околни вакчастици до нормално, но със закъснение - вещевата си е преместила вече центъра на образуване и започва следващ етап, ако има падащи фотони от полета на други частици. Преместването (стъпката) зависи от това, с кой от слоевете на частицата става всичко това - така се определят и видовете взаимодействия. Ако няма падащи фотони - образуващите играят ролята на "частицата сама се дърпа за косата" и се движи инерциално. За всеки етап на образуване, центърът й е нов.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|