Мислите и схващанията на хората създават база, върху която може да стъпиш. Когато отидеш при някакъв човек, можеш да взаимодействаш с него на основа на схващанията му. Няма смисъл да му говориш за друго, защото той няма да го приеме. Днес много деца се възпитават с певчески предавания и шоута и това трябва да се приеме. Защото те вече са възпитани по този начин. Преди пък майките и бащите им бяха възпитани в инертен комунистически "творчески" конформизъм.

Сърдиш се на мутрите, но виждаме как гражаните са изключително инертни и ги е страх да говорят със своя съгражданин, да взаимодействат. Имат ли толкова силна вяра, която е синхронизирана с вярата на ближния им, че ако се наложи да се уговорят, да убият някоя мутра в защита, и никой да не издаде тайната. Не само, че нямат такава вяра, но са толкова пасивни, че никога не им хрумват такива комбинации.

Значи наистина виждаме, че активната мисъл, която схваща света го направлява и движи. Само че досега мислите ни дори не са разбирали света, как тогава да го движат? Но първо трябва да оценим убежденията на нашите съграждани, а след това да намерим начин да влезем във връзка с тези убеждения. Докато ние започнем, те са започнали да налагат нови убеждения по телевизията. Значи някой е много по-напред от нас и познава тези закономерности.

Схващанията на много хора са пасивни, и тогава действията с тях са едноактови. Ако съществуваше близък синхрон, вече можехме да играем комбина или групировка. Групата е пасивна, действащата организация се нарича групировка. Схващате ли сега, колко по-напред са мутрите в активното действие и разбирането на нещата от нас. Aко създателите им не бяха наясно с тези принципи, защо да употребят точно тази дума.

Църквите и религиозните движения, когато не са разстроени от шпиони могат да играят комбина. Защото при тях е добре развит синхронът между членовете. Когато взаимодействаме с редовния гражданин, съгласяваме се на нещо общо, извършваме едно действие, но още не сме готови да продължим, да направим комбина! За това е нужно приятелство и близко синхронизиран светоглед, което би се получило въз основа на обща вяра, обща среда или обща институция, но без да е гаранция. По-общо в света, човек играе своята игра, а убежденията на другите хора са теренът - те му пречат или му помагат. В тези условия ако подадеш на един човек пас, той най-много да ти го върне. Но малко по-трудно е да се опознаете с някой, така че да започнете да играете заедно. През останалото време трябва да формираме убежденията си по начин, че да помагаме на поведение, което ни харесва и да пречим на поведение, което не ни харесва. Обаче развиването на схващания, възмущението и пр. са пасивни. Говоренето и развиването на мисли винаги е пасивно. Действията по сближаване с други хора, че да се създаде обща игра е нещо активно.

Сърдим се на парите. Проблемът често е че парите са много добре синхронизирирани в мислите даже на онези, които са против тях. Всеки е готов да извърши нещо срещу парите (дори да не е лошо нещо, върши го срещу пари) или да даде пари, за да получи нещо. Ако не обичаш парите, можеш да затрудниш циркулацията им, например като поставиш допълнителни условия при изпълнението на услуги срещу тях. Например може да има фейс контрол в заведението и да се влиза само срещу специална покана. Какво стана сега с всевластието на парите? Но всички тези неща може да се измислят единствено с правилно разбиране на процесите по света.

Редактирано от dnaunseq на 08.12.11 15:26.