ЗА ТРАНСПЕРСОНАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ



Исторически корени на трансперсоналната психология

Трансперсоналната психология разширява психологическите изследвания в областта на съзнанието, духовните търсения, отношенията тяло-ум и трансфорамцията. Карл Юнг за първи път около 1917 год. въвежда термина “трансперсонален” (transpersonal, ueberpersoenlich), когато използва фразата „трансперсонално несъзнавано”. След внимателен анализ на неговите работи обаче става ясно, че го използва като синоним на „колективно несъзнавано” и не е натоварен със смисъла, който носи в наши дни.

Друг известен психолог обаче Уилям Джеймс се оказва, че е открил значимостта на трансперсоналното с публикуването на своя труд „Разнообразието от религиозните преживявания” /1958/. В него той изследва духовните преживявания от психологическа гледна точка, използвайки определения като метафизично, духовно и душа. И не е това единствената творба, в която отдава значение на тренсперсоналното. И в друга своя работа „Принципите в психологията” /1981/ в глава „Съзнание на Аза/Себето” той излага своята хипотеза, че всеки един от нас притежава аспект, който нарича „духовния Аз/ Себе”.

Джеймс не е единственият ранен теоретик, който твърди, че е необходимо трансперсоналното да бъде включено в психологическото поле. Такъв е и по-неизвестният канадец Ричард Морис Буке /1837-1902/, известен като Морис Буке, чиято голяма работа на живота му е изследването и написването на книгата „Космическо съзнание”, публикувана една година преди неговата смърт /1901/. В допълнение към описанието на неговия собствен мистичен опит той постулира теория, която разпознава три основни етапа на съзнанието, принадлежащи към еволюционния спектър, последния от които е „космическо съзнание”. Със сигурност той съответства на преобладаващата част дефиниции, описващи трансперсоналното.

Ключов стимул за основаването на трансперсоналната психология като различно поле на изследване и проучване става изследването на Абрахам Х. Маслоу на самоактуализиращите се личности. Работата на Маслоу е насочена не само към психологическите рани, личностното развитие, но и към изследване на върхови преживявания, вдъхновена креативност, алтруистични идеали и личните действия, които преминават отвъд „обикновената” индивидуалност.

Подобрена от труда на отлични учени като Роджер Уолш, Франсис Вогън, Станислав Гроф, Артур Дейкман, Кен Уилбър и Чарлз Тарт, трансперсоналната психология днес обхваща изследвания на пълния спектър от човешки преживявания, от анормално поведение през здравото, нормално функциониране, до въплътеното духовно и трансцендентно съзнание.

Възникване на трансперсоналната психология

Трансперсоналната психология възниква през 60-те години на миналия век, когато благодарение на провежданите изследвания върху необичайните състояния на съзнанието, в частност наблюденията по време на психиделични сесии и изследването на Маслоу върху спонтанните мистични преживявания /т.нар пикови преживявания/ се обогатява представата за човешката психика. Създателите на от скоро съществуващата хуманистична психология Маслоу и Сутич сами разбират, че са пропуснали един много важен елемент от човешката психика и това е духовното измерение. Когато върховите преживявания са особено мощни, усещането за Аз-а се разтваря и се слива с някакво по-голямо и обширно поле. Самият Маслоу осъзнава, че концепцията за самоактуализацията не подхожда за този род преживявания. Негови са думите: „Бих казал, че считам хуманистичната психология за третата сила в качеството й на преходен, подготвителен етап към „висшата” четвърта сила в психологията – трансперсоналната, трансчовешката, чийто център е по-скоро в космоса, отколкото в човешките потребности и интереси; психология, продължаваща отвъд човечността, идентичността, самоактуализацията и т.н. Ние се нуждаем от „нещо повече от това, което сме”, за да изпитваме благоговение и да се отдаваме на новото, естественото, емпиричното, не църковно чувство; както това е било възможно за Торо, Уитмън, Джеймс и Дюи.” /Маслоу, 1968/

През 1967 год. малка работна група, включваща Маслоу, Сутич, Гроф, Фадиман, Вийч и Соня Маргулис, се среща редовно в Калифорния, за да създаде нова психология, която да зачита пълния спектър на човешките преживявания, включително различните необичайни състояния на съзнанието. По време на тези срещи се приема предложението на Гроф новата дисциплина да се нарича „трансперсонална психология”. Скоро след това основават Асоциация по трансперсонална психология и започват издаването на Списание по транспероснална психология. През 1975 год. Робърт Фрейджър основава Институт по трансперсонална психология в Пало Алто, Калифорния, който запазва водещата си позиция в тази област и до днес.

Трансперсоналната психология привнася в традиционните подходи признаване на това, че човешките преживявания имат и духовен аспект. Основната доктрина на трансперсоналната психология се състои в това, че всеки индивид освен обикновения „Аз” носи и едно дълбинно, истинско „Аз”, което човек открива в необичайни състояния на съзнанието. Независимо от личността и личното „Его” това „Аз” се явява източник на мъдрост, душевно здраве и хармония.