Не правиш разлика между социално и обществено. Човекът е социално животно, както примерно и маймуната. Под социално имам предвид, че индивида има нужда от други индивиди с които да осъществи личен директен контакт, и то не само в процеса на възпроизвеждане. Обществото както се опитах много на дълго да обясня (явно без резултат) е нещо по-голямо и по-абстрактно. Включва много повече индивиди с които самият индивид сам за себе си няма личен контакт. Обществото е "голямата картина". Такива са обществата на някои насекоми. Дребният индивид няма съприкосновение с цялата картина, но има ИНСТИНКТ за нея и работи за нея. Това е обществото. Да вършиш своята макар и дребна роля на фона на цялото нещо, независимо дали поради инстинкт или разум. Разпадне ли се обществото, се връща племенния строй както посочих, и е експериментирано многократно на практика. Всъщнсот повечето хора доста бързо се приспособяват към него, освен прекалено интелигентните, които са си изгубили инстинктите... Това гарантира оцеляването на вида, но не и нещо повече. За мен група индивиди които заедно се опитват да си набавят храна и продължат вида не е общество... Чисто биологично, за разлика от пчели и насекоми, човек не се нуждае от големите абстрактни общества да оцелее. Това е същото за което уж и ти говориш - необходимост. Но може би както и повечето хора, приемаш разни неща просто за даденост, без да мислиш че никога няма такава. Винаги има необходимост. Необходимостта от общество е единствено базирана на две неща - държавници, които искат да управляват големи територии, и интелигентни хора, които ще се облагодетелстват от нещата които дава обществото - култура, знание, сигурност, законност и т.н. Сам се сещаш, че второто е просто лавинообразния ефект - не самата причина която е създала обществото, защото в началото е липсвал типа съзнание който би го искал. Нима си представяш, че еволюцията е примерно като... еаволюцията на автомобила? Просто сядаме, мислим над проблема, и го решаваме все по-добре? Напротив - истинската еволюция на съзнанието е необходимост в пъланта й сила, и против волята. Когато индивида е притиснат примерно от липсата на храна, вода, покрив над главата, секс и т.н. Сядането да четеш книжки е просто развитие на възгледите и знанията, не еволюция. Човек не може да еволюира четейки, и това е причината и със хиляди думи да кажеш нещо на някой, който не е дорасъл за него. Не е плод на интелекта му да го разбере, плод е на необходимостта. Ако тя не се е появила в него, значи и той няма как да "еволюира". Това е и причината, твоито собствени усилия да не могат да детерминират нищо изцяло. Те просто ще окажат въздействие. Никой не може да създаде никаква стабилна житейска структура, просто защото загине ли този който я налага, загива и необходимостта от нея. А ако се стигне до различни мнения, ще се стигне и до бой, и накрая за всеки е ясно кой ще победи - по-примитивния (най-вече душевно, не задължително технически). Това е видимо в цялата история, и уж великата западна цивилизация, която създаде обществото такова каквото го имаме в момента, е била най-жестоката и безкомпромисна цивилизация от всички. Каква "изненада", че така префиненото на места общество, е създаде с кръв и насилие, и когато почнат да му изкачат "вътрешнотосите" навън, нещата започват да изглежда отчайващи. Те винаги са били такива и "проблемите" винаги са били едни и същи... Земният живот в крайна сметка не предлага кой знае какво, всичко "ново" е поредната итерация на добре забравеното старо. Аз съм както Шопенхауер песимист отностно живота. Всеки който наистина вижда болтовете и гайките с които е проктиран живота, според мен ще стане такъв... Животът е интересен само докато има интрига, докато има стремеж към химерата, но за този който наистина вижда, и по-скоро усеща, необходимостта и механичността на всичко случващо се, интригата изчезва. Мен не ми пука какво ще стане с обществото. Каквото и да стане, хората и живота ще са това което са, и което е неизменно, просто често сменящо формата си принудено от необходимостта. Интригата е единствено във вярата в илюзията. Така че по "религия" може да се каже, че съм будист, а за мен "бог" е математическият апарат с който всичко това се задвижва.