Моето становище е, че когато човек няма никакви проблеми и е "на върха на интелектуалната си сила", то той просто не е в естествено състояние. Все едно разумът му се е пренесъл в една изолирана стая, която е толкова безгрижна и уредена, че не му остава нищо освен една безсмислена игра. А и няма някой стимул, който да извика вложените от хилядолетия в него същности - те си стоят хибернирани. За да се включат по-дълбоките същности на човека като себеосъзнаването, рефелксията в битиен/метафизичен, а не интелектуален план, са нужни често изпитания и проблеми. Иначе никога не е имало дихотомия между разум и инстинкти. Това са теории на затворниците в картонената кутия на върха, които мислейки че са прави, даже налагат създаваните в изолзация възгледи над останалото население. Разбира се че връзката с другия пол би била неудовлетворителна, ако някой мозък, изолиран в порецелановата си кутийка, дълго време е "обучвал" другите на мъдрите си становища по тези въпроси, без да има правилния вход и адекватно мислене.