|
Здрасти, Петков!
Повечето от нещата - не ги спорим- само ги доуточняваме, кой какво разбира... от неговата си камбанария
Взаимно се правят , но като имаме впредид че "аурата " се разпростира до края на светът то за това взаимно правене ще отиде мноого дълго време докато се направи по надалечко а туко виж че докато се прави нещо то другото нещо взело че се измесатило и правеното трябва да се прави на нов терен.. на ново място .. Да де ама и мястото е относително понятие както ще стане на въпрос по късно..
Теоретично - да, до безкрайност се разпростира, но на практика, значимата част - тая, която ще направи забележими (ефективни) взаимодействия е много ограничена около частицата. То и затова има "видове" взаимодействия; някои от тях са значими на големи разстояния (гравитационно), други на късо разстояние -ядрено; трети - се "анихилират" при някакво малко разстояние - електромагнитното: преди и след направа на водороден атом. Остават значими трептенията съответстващи на групата като цяло (водород) и гравитационните за надалеч... и т.н. - сигурно почувства, че за "размер" на "аура" може да се говори по принцип, но - има зависимост от конкретни обстоятелства при взаимодействия. Няма как да се съпоставя със "сфера на влияние". Пък и съответните сили при тези взаимодействия са много различни по големина, така че - по правилно е да се отделят, както е известно, а не - чрез понятието за аура.
Не може едно образувание да "заеме" мястото на друго, без преди това да са се "разбрали", посредством полетата си кой къде ще е реализирван.
Инфото с полета е възможно най-бързо като пренос и местенето на едно е предварително "съобразено" с местенето на друго - посредством полетата им, на вещевите. Полето на друго вещево се явява "падащо" за вещевата която сме избрали за ИС, например. Така от различни ... звездички има падащи полета към нас - понеже са от най-най-различни посоки, не може еднозначно да ги определя от къде са се взели и употребявам думичката "фон от ЕМП" образуван от падащи полета. Демек, чуждите за частица полета са падащи към нея полета.
Инерцията е неотличима от покоя..(принцип на относителноста на движението).... Но тук пак възниква въпросът "Покой спрямо какво?" и одговорът е много -много елементарен : "Покой спрямо всеки инерциален обект който е неподвижен спрямо покоящото се.."..
Отдавна ми се ще да те попитам какво е това "падащо поле" ? И защо "падащо" а не "движещо се" да речем.
Под "неотличимост на покоя от инерцията" се разбира: няма физически експеримент с който можем да ги установим или: физическите закони са еднакви по вид в ИС. Така "се приема" ИС, с достатъчна за практиката точност.
Падащо поле - по-горе, обясних. Когато е фон - е недвижещо се, неподвижно е полето, а само измененията в него (по него) се движат. Фонът е вече подредена структура на физвакуума, формирана от множесто "падащи" полета; когато има движещ се падащ фотон, обикновено го придружавам с "поглъщане-излъчване", т.е., с взаимодействие, въздействие на потърпевшото вещево. Гледам, от поясненията, да се подразбира - явно не достатъчно успешно, щом те е озадачило...
Феймън да го оставим настрана .. Той приема че движениее по еквипотенциална повърхнина не извършва работа и следователно такова движение е без сила ..
Не е по "приемане"!
Доказано е! Разбира се от сегашна гледна точка на "какво е това сила?"
... От Друга страна ако към тялото бе приложена външна сила то би трябвало да се ускорява а щом не се ускорява следователно би трябвало на свободното тяло да не действа външна сила .. Такава е простата логика която се експлоатира при движението поинерция.. Следователно движението поинерция не е праволинейно равномерно движение а е движение по изкривена еквипотенциална повърхнина на някакво вакуумно поле .. гравитационнно , електростатично .. магнитно или там каквото.. Та нека оставим за сега Фейман и нека приемем че движението поинерция е състояние в което тялото не променя потенциялът си спрямо вакуумното поле в което се движи .. т.е. не се извършва работа в полетата на вакуумът..
Та затуй електронът не действа сам на себе си защото се движи по еквипотенциална повърхнина на окръжаващия вакуум.. При това положение между електронът и окръжаващия вакуум отсъстват реални сили.. имаме преместване по еквипотенциална повърхнина , безсилово ..
Е, не! Нали това е една от основните съвременни "заблуди" - че е възможно безускорително движение - няма значение дали е по еквипотенциална или друга повърхнина, крива и т.н. - винаги е ускорително; (и светлината така прави)
Въпросът е дали е наблюдаемо, т.е, дали разграничаваме отделните етапи: "забързване-забавяне" или само обобщеното виждаме (щото гледаме с много по-малка бързина, отколкото бързо се случват ускоренията)
Разказвах как вещева си самоподдържа инерцията с ОВ - нали не забравяш, че непрестанно се прави вещевата, по хипотезата. И веднага се вижда, че движението по инерция е, фактически, средно наблюдаемо движение. Сумата от всички движения по затворена крива може да е нула.
Между другото - това съм го обяснявал и при направа водород - електронът се образува под диктат трептенията на протона в слой около протона, като си обменят фотон за връзка, който "движи" електрона "навън-навътре" при образуването му и в околността на протона (щото е тежък). Тези движения са ускорителни - затова: електронът на орбита - излъчва и поглъща ЕМВ - в обема на фотон за връзка; а не - както се постулира, че не излъчвал
Виждаш - коренно различни са нещата по хипотезата- но крайният резултат е пак, както при известните факти. Илъченото като ЕМВ е само в обема на водорода.
Не бих казал , че хората преди да открият идеята за физически вакуум не са имали представа за пространство и време..
Е, може да изглежда нагло-нахално, ама аз го казвам: и маса не са знаели какво е и сила не са знаели какво е и кривина на нещо, което са си мислили за пространство не са знаели какво е ... и още много има (ами незнанията в КМ?, Бо-о-оже!).
По важното е, че с хипотезата, вече е възможно обяснението на фактите, макар и да не е лицеприятно за физиците...
Истината е по-важна от тях... и от мен!
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|