|
Здрасти, Петков!
Всяка промяна на скороста(спрямо коя да е ИС) на движението на материален обект е свързана със противодействие което се крие във взаимодействието на собственното поле със пораждащия го веществен обект .. С две думи казано "аурата" се движи спрямо окъжаващия материален свят еди как си а вещественния обект е принуден да се движи инак и това поражда взаимодействие между вещественния обект и неговата "аура" която наричаме съпътстващ вакуум.. В това се корени и самата сила на инерцията .. Аурата иска да се движи по старому спрямо околните инерциални обекти а веществото пораждащо "аурата" е принудено да се движи по новому и така оказва увличаща сила на веществото което иска да се движи по новому спрямо околните инерциални обекти..
Ако "аура" ти е по-поносимо като термин и аз ще го употребя.
Макар че - различен смисъл има - вече е възприет за друго (поле, около обект от живо).
Ако се сещаш, по хипотезата ми, съпътстващия вакуум (аура, при теб) на вещеви обект-частица, е в непрестанна ОВ със самия обект - задружно се "правят" и в зависимост от формата и големината му има възможности за резонансни взаимодействия (кратност на дължини на вълни) с околни (падащи) полета.
Преди това, обаче, преди да има падащи полета (нека, условно, няма такива), както си схванал - това действие за направа, осигурява движението на частицата ПО ИНЕРЦИЯ. Т.е. - обяснява се принципът на инерцията.
Файнман има такъв въпрос без отговор по същество - "защо телата се движат по инерция - ние не знаем" ... Та, според мен - вече знаем!
Също - Файнман разглежда лекция: "С каква сила електронът действа сам на себе си?" и показва, че при равномерно праволинейно движение (по инерция) такава структура не действа със сила на себе си - взаимно се компенсират вътрешните сили (ако ги има) - т.е., движението по инерция не е силово, а просто преместване на образуванието-частица - мястото му на образуване на електрона се мести при мен, заради закъснителната ОВ. Затова "държа" на неподвижността на вакчастиците (пък и без това е много добре развита теорията за неподвижен етер - ползва е нацяло в хипотезата, без едновремешните "механични" добавки, без механични свойства).
Освен това -ОВ става патент за движение (промяна) на цялата природа - нежива и жива (при живата отдавна е известна)
В този смисъл, това което съм си избрал за свойства на физвакуум е корелиращо с природното, съответства на наблюдаемото и открива ОВ и за неживата природа, демек - дава повече от досегашните хипотези... Пък - нали това е и идеята на "новите" хипотези... Да съдържа "старото", но и нещо ново да дава!
.. В това се корени и самата сила на инерцията .. Според мен, дори и символично да си употребил терминът "сила" - не трябва. Не става със сила в приетия във физиката смисъл на това понятие - просто преместване е спрямо себе си. Ако ти отпадне като термин (в главата, в мисленето) ще видиш движение без напън - вечно движение!!! Откритието му като "механизъм", най-ранното откритие на човека - вече се изяснява защо съществува. И защо не може да се направи вечен двигател - за да е двигател нещо, трябва да се употреби сила в истинския смисъл на физиката, а това значи нечий напън - и хоп!- реализират се загуби от мястото на действието.
Веществото е тесто и можеш да го месиш както си искаш..
В смисъла на горното - за да го правиш това "месене" - трябва да приложиш сила. Това, по хипотезата ми означава, че има падащи полета, които резонират с "косата" на вещевото и ПРИНУДИТЕЛНО става образуването му на ДРУГО място. Това е "сила" или прилагане на сила.
...Но пространството не е тесто а вместилище.. не може да се меси или мести и огъва като парче ламарина .. И макар това пространство да не може да съществува самостоятелно без материята.. и макар да е самозатворено във вселенски мащаби ние нямаме никакво основание да си го мислим огъващо се или сплескващо се в дадена ИС защото всички ИС са вместилища поместващи цялото вселенско пространство и следователно са вместилища със един и същ обем и топологически качества..
Да припомня - по хипотезата: Пространството се реализира върху това, което е физически вакуум. Без физвакуум - няма определение за пространство. То е геометричен критерий по смисъл, доколкото материалната му подложка са частиците на физвакуума. Тоест - може да се: "меси", огъва, завързва, точкова, изкривява и въобще - не е материален обект, а геометричен-топологичен по възможности.
Също сато съзнанието - идеален обект, но върху материална подложка. Геометричните обекти не са материални обекти. Точка, линия, окръжност са наши измислици с които си правим понятие за "дистанция" за отличаване по пространство на дадени обекти.
Това, че физвакуумът се разпростира до безкрайност съвсем не го прави безструктурен. Напротив - множество структури и галактики даже и големи взривове и сривове и т.н. - поне във Видимата част на Вселената е така. Благодарение на възможностите да прави структури в това, което наричаме впоследствие пространство, са възможни и вещевите обект и, пък, и ние самите.
...Допусканията на Лоренц и на Айнщайн за относителност на пространството и времето са неправомерни от научна гледна точка допускания породени от тъча в който ги хвърля опитът на ММ .. тъч в който те са приели увлечения от земята сподвижен материален вакуум за отсъствие на физически вакуум и по този начин са лишили вълновите явления във вакуумът от тяхната материална среда .. от средата на физическия вакуум.. На такива Лоренц-Айнщанистки представи у нашенско им викат сбъркан файл !..
Сам си признавал, че относителността се дължи на принудата ни да "виждаме" явления само от вещеви обекти. Да, ама те са движещи се по инерция ИС (или принудително неИС). Значи, каквото и да измерваме спрямо тях (КС), то резултатът ще е от условна нула - т.е., относителни са ни наблюдателните възможности. Само "силата" си е толкова, колкото я измерваме.
Та тази "относителност" като възможно действие, прави крайните резултати ЗАВИСИМИ от това, с което гледаме. Обикновено - от скоростта на светлината.
Тогава - сме в капаните на СТО - достатъчно е да знаем, че изчисленото е по-точно, ако се сещаме за закъснителните ОВ.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: не е СБЪРКАН... [re: Петко Марков Петков]
