|
Гледай сега: само нахвърлих няколко особености, за да изясня, това което съм си мислил, че питаш. Това не е някакво цялостно развитие на хипотезата с физическия вакуум, а описание отчасти - в отговор на въпроси. Та и така ще продължа, щото ... и без това сме малко в страни от темата
(моля, да отделяш моето писане от твоето с отделен абзац или цвят, кавички ... - а не отговор с долепяне - трудно се чете)
При това, предполагах, че си запознат с хипотезата ми и затова накратко доуточнявах.
Първо моя въпрос по горе не е много чисто изяснен. Имам в предвид, че не разделям на меко или твърдо допирането, т.е. или има или няма и съответните произтичащи от това свойства като два варианта.
Т.е. според теб ако на едно от зърната въздействаме по някакъв начин то това въздействие ще се отрази и на всички зърна в вселената – като първи вариант. И с каква скорост ще е?
Не можем по никакъв начин с нещо да въздействаме на вакчастици, още повече на отделна!!! Размерът им е около 10^(-26)m, а честотата на образуване на протона е 10^(23)Hz. Като размерът на протона е около 10^(-15)m. Представяш си, че вещевата е по-голяма от вакчастиците около стомилиарда пъти, нали!
Ето, така хипотетично - няма вещеви обект с който "отделно" да се бута-дърпа вакчастица. Тъкмо обратното е в хипотезата: от СПХ на вакчастиците се структурират (формират) непрестанно образуващи се "образувания-форми", които се движат - фотони и вещеви обекти - и се движат върху неподвижната пространствена вакрешетка, възлите на която са самите вакчастици. Физически - може да се приеме (поради липса на възможности за принудително задвижване), че "маса"-та на вакчастиците е или безкрайно голяма или нула. Но - такава характеристика не може да се въвежда или ако се въведе - то ще е изкуствено, "да прилича" на известното от крупните мащаби- от размер на вещеви обект - нагоре.
И като втори вариант- няма допиране (меко или твърдо) и съответно ако на едно от зърната въздействаме по някакъв начин то това въздействие няма да се отрази на никое от зърната а само ще промени свойствата само на въздействаното зърно.
Не става въпрос за "варианти" - не си ме разбрал - действието върху една частица се изразява в ПРОМЯНАТА на нейната ФОРМА, при участието й в пренос на смущение. Реални вакфотони се пренасят - не се появяват-изчезват, както е в сегашната интерпретация за "виртуални фотони". Веднъж възникнало движение- на каквото и да е, е неунищожимо, поради закъснението в обратната връзка (ОВ)- това съм го описвал в хипотезата, отдавна.
Тука говориш за виртуални фотони (така наречените от теб ситни или както и да е). Но те не са доказани (освен при ефекта на Казимир и което доказателство според мен е спорно). Докато цялата физика се гради на реалните (големи фотони както ги наричаш).
Обясних по горе, че не е така. Ефектът на Казимир, в сегашната интерпретация, не се обяснява правилно - понеже, не им е известно какво е "сила" и си вкарват налягане (сила/единица площ).
(Надлъжен ток - напречни полеви характеристики - пулсиращо върви напред по посока ос на пространствена винтова линия)
За да имаш ток, па бил той и напречен, трябва да имаш движение на електрони. Дори те да са виртоални електрони то аз не вярвам във притчата, че касиера не ги усещал ако те се появяват и изчезват бързо. Колоновото поле, когато направим подходящ експеримент няма да примижва (и то в такт с появата и изчезването на виртоален електрон) и да не влияе ако наистина се появяват елетрони а не са само математика за съгласуване на общо казано виртуалността.
Тук терминът ток е употребен като поток - нищо общо няма с вещевите обекти - електрони и/или др. заредени вещеви. Оста на пространствената винтова линия е "токова линия". Прието е, още от Бернули... Оста на червея е токова линия на червея.
От своя страна множество фотони на вакуума също могат да се срещат кръстосано и съответно - да интерферират: да образуват усилване-гасене на "по-едри" фотони на вакуума и т.н.
Тези ситни фотони, както се изразяваш, не се изискват, не следват от никъде, нито теоретично нито експериментално. Качествено и количествено, усилването и гасенето, т.е. интерференция и дифракция може да се обясни само с големите – реални фотони.
Е, как да не следват, като са от хипотезата?! И преди да "обясняваш" качествено и количествено Големите (лабораторни фотони - плод на ускоритерлни движения на вещеви заряди) - трябва да е обяснена същността на явлението ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ. (Дифракцията е интерференция от прегради)
Та, дотук - "заряд" не се знае какво е като същност, а интерфереция ще се обяснява?! ... то, затова и се "четат" неправилно всичките експериментални резултати с Големите фотони. И си остават гатанка резултатите на КМ.
Т.е. според теб ако на едно от зърната въздействаме по някакъв начин то това въздействие ще се отрази и на всички зърна в вселената – като първи вариант. И с каква скорост ще е?
Нямаш цялостно съгласуване. Мислил съм ги тези неща отдавна, не говоря само лаф да стане. Имаме и общи точки и различия.
която в момента й е най-подходяща по ъгъл на пренос и така засилва отклонението на винт. Линия от оста й или отслабва
И тука една забележка. Отслабването може да е пълно или никакво, т.е. ако е някакво частично то трябва да се даде стойност спрямо някаква пълна единица (ъгъл, разстояние, каквато и да е) но ако е нещо средно то за това се изисква качествено и количествено обяснение. А аз не забелязвам такова.
Така, ясно ми е, че не си запознат по-цялостно с хипотезата, а -- не е мястото тук наново да я подробня: - само ще допълня- показах, че със структурирането на физвакуума стават и надлъжни вълни в неговата решетка - поради промяна на формата на пренасящите структура. (очаква се откриването им)
Ъгълът на пренос на смущение е пропорционален на енергията на пренасяното трептене. Количествените зависимости - физиците ще си ги направят. Важното е, че Е= h.w се запазва за всички видове фотони.
пп Има една тема: "Хареса ми" ... там съм още с прякор Малоум - вж - има повече подробности. Има и отделна тема "Физически вакуум", а също и "Сили".
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|