|
Или малко се отклоняваме, амо Петков е приятел и няма да се сърди, надявам се. Дано.
Зърната не са кръгли сферички, че между тях да има нещо (или нищо) (дини в камион - японците бяха "създали" кубични дини, да оползотворяват въздуха на камиона при транспорт - да нямат зян от "носене" на въздух??!); косите на отделните зрънца "меко" се допират - нито могат да проникват в другото пространство-време, нито да се отдалечат дотолкова, че да не се застъпват частично.
С това "меко" допиране, т.е. влияние помежду две (или повече) зърна не съм съгласен. Или има влияние или няма помежду зърната. И съответно краен резултат –свойства на вакуума ще са различни за всеки от вариантите.
За наглед, но не съвсем точно: купчина ябълки, например, на пазаря- и нека да можем да "врътнем" на мястото й една, която е някъде в средата на купчината, вътре в нея; - това разклаща положението на околните на нея ябълка, а може и да врътне някоя, до която се допира.
Първо моя въпрос по горе не е много чисто изяснен. Имам в предвид, че не разделям на меко или твърдо допирането, т.е. или има или няма и съответните произтичащи от това свойства като два варианта.
Т.е. според теб ако на едно от зърната въздействаме по някакъв начин то това въздействие ще се отрази и на всички зърна в вселената – като първи вариант. И с каква скорост ще е?
И като втори вариант- няма допиране (меко или твърдо) и съответно ако на едно от зърната въздействаме по някакъв начин то това въздействие няма да се отрази на никое от зърната а само ще промени свойствата само на въздействаното зърно.
Тази груба аналогия подсказва, че има някаква зависимост в посоките на момента на количеството на движение (ще се изрази като съпротива, триене във вакуума, отклик на възникнало движение - известно е, че вакуумът има съпротивление) - самото зрънце при мен е съставено като сдвоено - две бримки-фотони (халки - лява и дясна по завихряне); всяка служи за подложка за образуване на другата с мин.енергия, като си обменят фотон за връзка; размерът на тоя фотон е именно и размер на вакчастица (сдвоена с този фотон), а векторът е в общо положение, когато няма смущение и непрестанно, с образуване на частицата си променя посоката.
Тука говориш за виртуални фотони (така наречените от теб ситни или както и да е). Но те не са доказани (освен при ефекта на Казимир и което доказателство според мен е спорно). Докато цялата физика се гради на реалните (големи фотони както ги наричаш).
Подреждане (от флуктуации: нали непрестанно се образуват и променят форма и "насоченост" на вектора - трептят, въртейки се около моментен център на ротация, по скоро пулсират, та и формата им пулсира; така се осъществява връзка - привличане-отблъскване между отделните частици като допирът изглежда като "мека" част - позволява някакво мин. проникване една в друга) - та, подреждане на повече от една частица в едно направление на векторите, прави възможно "пробягване" на обвивни фотони по посоката на подреждане.
Това съм го оприличил на пренос на смущение по физвакуума. Съседите на линията на пренос опонират с векторите си (реакция за обратно подреждане на съседите), но със закъснение се "възвръща" преносът, защото и съседите на съседите също пък опонират на тях и т.н. - алтернативно, цялата околност на пренос на смущение се подрежда така, че да спре възникналото движение за пренос по физвакуума. Ако бяха подвижни вакчастиците и може да пътуват между другите - това щяха да правят и на места: щеше да има частици, а на други ... да няма. Тогава щяхме да си говорим за нищото-пустото пространство, даже - нямаше въобще да е пространство.
Вакуума когато не пренася фотон (реален- големите) или когато няма материална частица в разглежданото пространство с маса в покой (електрон протон, неутрон или кратко живеещите) не флутира по никакъв начин. Или казано образно гладък е като повърхността на езеро без вятър (но всичко трябва да се разглежда в координати по x, y и z, т.е. триизмерно)
Понеже посоката на пренос от една вакчастица до съседна никога не е възможно да стане точно по права линия, то преносът е "под ъгъл" спрямо следващата стъпка и пак под ъгъл и т.н. - "траекторията" на тоя пренос става по винтова пространствена линия, която пък "се преследва" заради закъснението дето "ходи" във вертикално на преноса направление, от "гасящо" преносно движение. Така един гърч, едно изменение, по иначе гладката вакрешетка (без смущения) пътува от стъпка в стъпка с големина на вак частица, с възможно най-голяма скорост спрямо неподв. вакчастици, без да мести (без да носи със себе си) вакчастиците. Фотон на вакуума, съм го нарекъл.
(Надлъжен ток - напречни полеви характеристики - пулсиращо върви напред по посока ос на пространствена винтова линия)
За да имаш ток, па бил той и напречен, трябва да имаш движение на електрони. Дори те да са виртоални електрони то аз не вярвам във притчата, че касиера не ги усещал ако те се появяват и изчезват бързо. Колоновото поле, когато направим подходящ експеримент няма да примижва (и то в такт с появата и изчезването на виртоален електрон) и да не влияе ако наистина се появяват елетрони а не са само математика за съгласуване на общо казано виртуалността.
От своя страна множество фотони на вакуума също могат да се срещат кръстосано и съответно - да интерферират: да образуват усилване-гасене на "по-едри" фотони на вакуума и т.н. Тези ситни фотони, както се изразяваш, не се изискват, не следват от никъде, нито теоретично нито експериментално. Качествено и количествено, усилването и гасенето, т.е. интерференция и дифракция може да се обясни само с големите – реални фотони.
Съществено е, че когато вакчастица е "заета" с пренос на един фотон, то тя НЕ УЧАСТВА в пренос на друг-кръстосан с първия. Това не е вярно, че НЕ УЧАСТВА и има експериментален факт който ще обясня най долу.
Направо пренася по друга вакчастица, съседна,
То тая твоя съседна вакчастица нали е повлияна и съответно заета по това което пиша в началото на поста (и която част ще повторя):
Първо моя въпрос по горе не е много чисто изяснен. Имам в предвид, че не разделям на меко или твърдо допирането, т.е. или има или няма и съответните произтичащи от това свойства като два варианта.
Т.е. според теб ако на едно от зърната въздействаме по някакъв начин то това въздействие ще се отрази и на всички зърна в вселената – като първи вариант. И с каква скорост ще е?
Нямаш цялостно съгласуване. Мислил съм ги тези неща отдавна, не говоря само лаф да стане. Имаме и общи точки и различия.
която в момента й е най-подходяща по ъгъл на пренос и така засилва отклонението на винт. Линия от оста й или отслабва
И тука една забележка. Отслабването може да е пълно или никакво, т.е. ако е някакво частично то трябва да се даде стойност спрямо някаква пълна единица (ъгъл, разстояние, каквато и да е) но ако е нещо средно то за това се изисква качествено и количествено обяснение. А аз не забелязвам такова.
отклонението – затова е възможна интерференцията.
(това, такова обяснение досега никой не го е давал, щото не е било ясно като същност )
Съществено е, че когато вакчастица е "заета" с пренос на един фотон, то тя НЕ УЧАСТВА в пренос на друг-кръстосан с първия. Това не е вярно, че НЕ УЧАСТВА и има експериментален факт който ще обясня най долу.
Това по долу реших да е отделен пост и по късно.
|