|
Здрасти, Петков!
Колко малко не означава нула?
Нали това е проблем - щото за време става въпрос. А светлината, като жив дявол, изминава винаги къв да е ПЪТ с за минимално възможното време! Е, как, с какво право, с нашите вещеви часовници (само те са възможни за наблюдение, като как се изменят, та да ни отчетат това, което наричаме време) - ще твърдим, че ние не сме в "нулата". Щото - не прихващаме времева разлика в бързите процеси, айде, ще казваме, че случилите се събития са едновремеменни, докато сме гледали стрелката в 12:00?!
Така можем да говорим само за събития, които са неразграничими от наблюдател - това, въобще не прави отделните етапи от събитията едновременни. Затова не може да се говори за тотална едновременност на събития - няма абсолют, към който да се отнесат, освен - да се базират на наша неосведоменост, на неосведоменост на наблюдател- Изследовател.
И ... както вече казвах, въпросът се решава елегантно със зърнестия модел - в дълбочина към малкото, можем да разграничим от едно зърно до друго зърно какво става ако има взаимодействия, но не и в междинни етапи - така се избягва физически възможността да попаднем в нулата, а не само мислено, да си представяме, че "никога не я достига".
Хитростта на времето се състои именно в това, че най-краткия интервал време се основава на "изминат път на/от светлина". Значи, за еталон време-интервал може да се приеме пътя изминат от светлината. И ... така се прави. Да, ама както вече изясних - измерва се Ссреда, а не Свак. И големината на Ссреда зависи от относителна скорост - опитваш се със сподвижни вакууми да я обясниш, ама ... не излиза сметката- веднага влизаш в капана на преносна скорост и не можеш да докажеш нито Физо, нито Саняк, щото: ако наистина се движеха вакуумите едни спрямо друг, щеше да се отчита скорост по-голяма от на светлината, а тогава пропада и твърдението ти, че няма спорадични действия. (Припомни си куршум и звук от неговото изстрелване)
А преносната скорост, тъй като при взаимодействия с вещеви обекти става с поглъщане и излъчване на светлината от средата, прави Ссреда ВИНАГИ по-малка от Свак. Това се измерва. И тогава може да се обоснове, че спорадичността произлиза от неосведоменост в детайли. С което донякъде съм съгласен, при нормалните процеси.
Ако в среда навлезе обаче вещево, което се движи със скорост по-голяма от Ссреда, то случайностте са неизбежни и природата се съпротивява на токово, като превръща "бързото" в бавни (Ссреда) фотони и променя вида на вещевите - за справка, Черенковското лъчение - прави ги съвместими с Ссреда. Затова тотално не може да се отрича спорадичността - има случаи, когато е налице.
Я да видим : Нека направим един мислен опит с Вуте и Нане .. Нека по условие Вуте и Нане са инерциални и взаимоподвижни..Вуте мери с рулетката разстоянието до Нане и установява че то е 1 метър.. След една секунда мери отново с рулетката и установява че се намира на 2 метра растояние и прави гениалното умозаключение че се движи относно Нане със константна скорост равна на 1 м/сек..
Тц! Вуте не може да мери с рулетка, нещо което се движи спрямо него. Трябва му репер (неподвижен) от неговата ИС за употреба на рулетка. А ... отпосле, само ГЛЕДА кога Нане е в близост до репера... И ... се връщаме в постановката, която по-преди разяснявах... Неточно и средно дередже, ако не употреби Лоренц...
...Освен това пътя е дължината на траекторията която изминава дадено тяло в една или друга отправна система за даден краен интервал от време.. Тази дължина може да бъде установена от наблюдатели които записват в колко часът къде се е намирало движещото се тяло.. Дели се на изминалия интервал от време и се получава средната скорост.. Става така , нали ?
Ми, ... аз кво ти ортувам - мериш средна скорост, а говориш за първа производна, която е моментна скорост. В понятието за моментна скорост имплицитно (твоя думичка, дето си я харесваш, та да прихванеш от писаното) е включена МИГНОВЕНОСТ!
За да се избегне мигновеност (доказано не съществува), Светът става зърнест - малки зрънца от пространство-време и ... всичко си идва на мястото
И не тез дето го знаем това сме зомбирани от СТО, а тез дето твърдят старото дередже са зобмбирани от старото и не проглеждат към новоизмененията на същностното ниво.
цитат:
Това па от къде ти хрумна, че различните ИС били в различна среда ?.. Та нали всите ИС са все в едната едничка вселена .. нали всите ИС са вместилища на една и съща вселена ..взаимнопрепокриващи се вместилища?.. А?
Споко. Това Ссреда пряко определя и процесите в отделните ИС.
край на цитата.
Стига бе !.. Двама взаимоподвижни съвмествни в даден момент наблюдатели се намират в една и съща среда.. дишат един и същ въздух и се греят на едно и също слънце ..
Ето, това е отколешна заблуда! Едно и също, ама друг път.
Най-малкото: тоя дето се движи спрямо Слънчо по-бързо, ще ВИЖДА Слънчо в ДРУГ цвят. Залезът (изгревът) му ще е с друг цвят. Ракията му няма да е като на другия!
За да се изравни средата им - трябват сили, те ще породят триене и редица други действия - може и масите им да се съборят - язък за ракийката!, докато станат една ИС - демек - докато станат неподвижни един спрямо друг. Ако всички беше едно и също, както твърдиш ... откъде се взеха тия взаимодействия?! с последици.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: МНОГО МАЛКО НЕ ОЗНАЧАВА НУЛА [re: Петко Марков Петков]
