Ако подсъзнанието не бе защитено научно, то не значи, че това не е възможно да се направи. Просто аргументите ще станат или твърде рутинни, или твърде сложни. Но да видим някои особености.

Първо да вземем понятията ендогенност и екзогенност на една самосъдържаща се система (каквато е системата съзнание-свят). При самосъдържането екзогенността вече е самата едногенност за системата, и обратно. Системата представлява своята среда. Но така разгледано, понеже всичко съдържа всичко, системността се превръща в среда. Системността, която е създала среда, и средата, която е свойствено усещана като систематичност се сблъскват в творчество. Това е подсъзнанието на системата. В нейните сънища - "реалността в мислите й" се сблъсква с "мисълта й като реалност". Мистиката не е в двата полюса, които са описани като механизъм, а в живите символи, които биват раждани, в чувствата, страстите. Те са живи, защото съдържат двойните начала, качествено характеризиращи системата, и са същински нейни пълноценни актове в саморефлективен смисъл, вместо действия от едностранни аспекти.

Тук проблемът е, че сблъсъкът (на творчеството) не може да се разбули в пласта на съзнанието. Развоят е непредвидим, парадоксален, оживяването става по този начин. Затова говорим за "подсъзнателност". Флиртът е жив, но не и сексът. Или сексът е жив, но не и изпълнението му. Въпросът са чувствата; достигането от незнание е различно от достигането от знание. Виждаме, че на много места се намесват неопределености в нишката на битието, които зависят точно от неговата битийност, а не могат да се дубликират от обективното му описание. Ние сме вътре във времето, и в тази неизвестност е обединен целият смисъл, за разлика примерно от едно напълно разкрито време от начало до край.