|
Здрасти, Петков!
Законът за пътя , скороста и времето важи за всичко .. било то материя било то материален процес.. Този закон гласи че скороста е равна на първата производна на пътя на движещото се по отношение на времето.. Та дали вълните са механични или па са някави си там извънземни е без значение .. първата производна си е първа производна..
Значи, отначало, дет се вика.
За каква скорост иде реч? Средна или моментна? И не е "път", а разлика в пътища, ако си спомняш. И не е "време", а интервал- време (пак разлика между показания на часовник), който при моментната скорост се стреми към нула (Изследовател търси тоя стремеж)- граничен преход!- но, НИКОГА НЕ ДОСТИГА НУЛАТА!!!
Е, от тук "тръгват" и мислите на Гурото.
По горното определение за моментна скорост е възможно (да не се достига нулата!) само: ако - Пространството е прекъснато, съответно - Времето е прекъснато! Веднага се натрапва "зърнест" модел на пространство-време;
Стига да знаем същността, разбира се на това: какво е пространство и какво е време - в чист физически смисъл.
До преди хипотезата, както виждаш, никой не е бил в състояние да ги определи като същност. С въвеждането на физвакуума с неговите СПХ представих какво е пространство, а също - се получи какво е време с начина на непрестанното образуване на вещевите - самите те са часовник, щото повтарят себе си с огромна честота на повтаряне (образуване). Тях "виждаме" с посредник полеви форми - фотони на различни полета (елмагн. са всички, но различно наименовани: гравитационно, глюонно, мезонно и т.н.)
Значи: когато измерваме път, ние "гледаме" от едно място на вещево до другото му място - сравняваме инфо, което пристига при нас с крайната скорост на светлината - т.е., не в момент на случване на събитието излъчване от това вещево, а в по-късен момент, по часовник в избраната от нас ИС - в която измерваме. Та, докато "измерваме" променя ли се дистанцията между местата на случване на излъчване на вещевото - променя се!- всичко е движение, казват философите. Значи: приблизително сме определили "интервал път"! Демек - ВИЖДАМЕ ЗАОБЛЕНО - бавно, обобщена картинка от мно-о-о-ожество движения, а искаме да ги наречем "път". Ми, наричат си ги и ... това е - такава е точността, възможната точност, зададена природно. Средно дередже наблюдава Изследовател.
Пък и за средно време става това наблюдаване, щото: от първото положение на дошлия сигнал от вещевото до Изследовател, до втория сигнал, часовникът е "мръднал" на едно деление, примерно - пак: "виждаме" промяна на състояние на вещеви обект - наречен часовник. Колкото по-бързо гледаме (с по-висока честота), толкова по-кратък интервал можем да отчетем, а съответно - и по-точно да определяме моментна скорост... По-важно е, че в тоя модел - зърнестия, не може без ПРОМЯНА НА СЪСТОЯНИЕ на датчик (или часовник) да се правят сравнения, не може да се хване "миг" - не може физически (математичски може), автоматично да се стига до безкрайности в "непрекъсната" среда, защото - Тя, средата, е ПРЕКЪСНАТА. От точка в друга точка на пространство-времето, промяната на нещата, ако я има за да я сравняваме, стават със СКОК. Затова - пак средно можем да отчитаме - бавни сме, в сравнение със ставащото. Само обобщеното виждаме.
Та, математически (първа производна), нещата изглеждат перфектни, ама физически - същността показва, че Изследовател е ограничен във възможностите си за мерене, съответно: ограничен във възможностите за реалност на фантасмагориите си. Това, което се измисля, трябва да отговаря на наблюдаваните средни дереджета - останалото си е холивудско забавление за Черни дупки и червееви тунели.
И като гледаме средно, ако можем да разграничим събитията, можем да говорим и за "едновременно случване" или "неедновременно случване" на различни събития.
Можеш да измериш средно каква е скоростта на измененията на мех. вълна в релсата. Ама същевременно, можеш да измериш средно и скоростта си спрямо релсата. Галилей е разказал как да събираш средните измерени стойности.
Тоест от една ИС, с измереното, можеш да си правиш Галилей-суми. Точността е проблем, защото: с крайна скорост "виждаме" идващото инфо от реперите.
Лоренц показва, че Максуел ще важи (след откриване на крайната скорост на пренос на инфото), ако се правят сметките по неговите формули с отчет на закъснението от наблюдаването с елмагн. вълни (възможно най-бързото наблюдение). Тоест - повишава се точността с използване на Лорец-преобразуванията. И ... пак си важат Галилей-трансформациите при малки бързини на изменения - малки скорости; в средното дередже - тази точност е достатъчна за практиката.
Мех. вълни са надлъжни - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се разпространяват в среда; не се самоподдържат и заради загуби - затихват.
Елмагн. вълни са напречни и не им е нужна среда за разпространяване (Максуел) - те се самоподдържат и в "чисто" поле (без наличие на вещеви) не затихват. Нали и затова е Големият спор! Като как няма среда за разпространение, пък се самоподдържат тези изменения в полето; самото ПОЛЕ откъде се взе?! Казват - от съществуващите свободни заряди във Вселената (сещаш се, че само ускорени заредени вещеви излъчват електромагнитни вълни). И, затова се правят, че не им е нужен етер, ефир, въобще друга някаква среда за пренос, след като си имат поле.
Знаеш, прескочих това "ограничение" и си направих физвакуум, който съдържа полето. Същевременно, обяснява особеностите на елмагн. и мех. вълни. Мех. вълни са "производни" на елмагн. поле, от неговите изменения се пренасят и надлъжните движения на вещеви, оставайки в цялост.
Ако Максуел бе се отказал от абсолютното пространство и бе потърсил разпространението на електромагнитните вълни във сподвижни вакууми в сферата на влияние нямаше да стигне до противоречие а щеше всичко да си е жуст! Сбъркан му е бил моделът на Максуел .. също както е бил сбъркан и моделът на гуруто.. Всички беди идват от сбъркани модели..
Моделът на Максуел е проверяван по хиляди начини - нито едно отклонение от него няма. Файнман разказва за поне три начина с които са се опитвали умни глави да изменят теорията, но - без успех. Затова, засега се вярва на тоя модел. Нали сам така казваш - верно, до доказване на противното!, макар че - самото доказване е противно, ако не ти е призвание!
...
Това го знаем ,че мястото на събитията е относителен зеленчук и от него следва и относителноста на пътя .. Не ми е ясно защо намесваш неподвижноста на часовника в дадена ИС след като всички еднакви часовници намиращи се в еднакви обстоятелства вървят синхронно по дефолт в каквато и ИС да са неподвижни и това е вярно до доказване на обратното !..
Точно това, никой никъде не го е доказвал, че са верни по дефолт часовниците (щото не са и в една и съща среда-"обстоятелства", в различните ИС). Това е старо предположение.
След като става известно (преди Айнщайн), че инфото се пренася с крайна скорост, ако "ще гледаш" (с какво гледаш - с елмагн. вълни?!) , като как вървят часовници в друга ИС, веднага влизаш в капана на ЗАКЪСНЯВАЩОТО инфо. Няма мигновен пренос на инфо. За физическо инфо става въпрос.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|