|
Пак здрасти, Петков!
Писал съм го това, дето ме питаш:
...
Знаеш ми хипотезата: само когато са разграничими по време и по място събитията - имат смисъл наблюдаемите явления в СТО - и си е вярна: това се вижда, на практика!!!
Верно е наблюдаваното от явленията (разграничимите, в другата ИС) в относително движещи се ИС: всеки, приел се за неподвижен наблюдател, ще "вижда", че интервалите време "текат" по-бавно в другата. И това е само заради относителното движение, а не - реалност, обоснована от същност на ставащото в другата ИС. И понеже, инфото от събитията в другата ИС пристига с крайна скорост до приелият се за неподвижен наблюдател. Търси се: какво вижда другият?.. Относителността на движението и крайната скорост на сигнала правят тоя ефект на забавяне. Всъщност - това е дефект, съдържащ се в начина на "виждане" - природно е вкаран тоя дефект и наистина трябва същност, за да се разбере защо е така.
По хипотезата: всяко действие става с поглъщане и излъчване на фотони на съответните полета. Поглъщането е "стъпка-напред" към посоката на падащия фотон, а излъчването е придружено с откат-стъпка противопосочно на движението (не всякога е такава посоката на отката). Това преместване на вещевата спрямо старото си движение е фактически промяна на собствената й скорост (спрямо нея, самата), което си е ускорение на вещевата. То дефинира и силата, която е упражнена върху вещевата от полето. Е, да ама нали вещевата има собствена честота на образуване (самата тя е часовник - повтаря самата себе си) и при поглъщане-излъчване на фотон, променя тая честота на образуване (малко, но се променя). Значи: претърпялото ускорение си променя и начинът на тик-такане; доколкото с крайна скорост се разпространява и ускорението (силовото действие), то и в различни места на многовещево образувание, ракета например, действителните определители на тиктакането - часовниците, вече ще тиктакат различно. Така че - не е възможно да се твърди: ускоряването за добиване на различна скорост на ИС, няма значение. Има и то - огромно! Тоест: времето в различно движещите се ИС "тече" различно! и не е свързано със СТО. СТО е резултат от наблюдение, а същността идва от хипотезата.
Сега, ако се обърнем към процесите, които винаги са вписани в "интервал-време", то и процесите имат различна продължителност в различните ИС - относително движещи се. Това вече е реалност. Това има биологичен смисъл. Не случайно казвах, че претърпелият ускорявания близнак ще е по-млад "по процеси" биологически, като това сравняване се извършва след като ТОЙ се върне на Земята. Тоест - ускоряванията са възстановили рожденното тиктакане на неговите часовници- тогава се сравнява, на една и съща ИС (условно приета ИС). СТО не може да докаже реалността на младеенето. Казва го, че е така, изчислява го, но не може да го докаже със същност.
неверни работи:
- понятието за едновременност на мигновени събития?; въобще, понятието й за едновременност е сбъркано. Всички неразграничими от наблюдател събития в дадено пространство са едновременни за тоя наблюдател. Затова и не може да се впише СТО в КМ- една вещева се образува милиарди-милиарди пъти, докато наблюдател я "гледа" за една хилядна от секундата - събитията, фазите, етапите от нейното образуване са едновременни за тоя наблюдател- всичко му е слято в една точка - пухкава, ама точка. Като следствие едновременността в СТО е и разказът: което не е доказано с експеримент - значи, не съществува! (измислянето на хипотези - забранено!?) Виждаш - грешка, спиране на по-нататъшното измисляне на обективната реалност! Все едно, че СТО я е забранила, вече?! И то защо? Защото е постулирала и като следствие: всяко инфо се пренася с крайна скорост - Ссреда. Значи: едно верно твърдение го използват като спирачка за по-нататъшно развитие- затова е грешка. Гносиологическа, ама - грешка! Пак заради липса на същностно обяснение ... и, разбира се, заради изхвърлянето на физвакуума, като употреба.
- това е втора грешка - при наличие на физвакуум, не могат да обяснят С=константа... Това, вече съм го обяснявал няколко пъти ...
Основният въпрос, беше: как вещевите се раждат с различни скорости спрямо неподвижната вакрешетка, а когато измерваме скоростта на полетата спрямо тях, то тя е константа. В по-предни постинги съм го описвал...
Е, хипотезата прави възможно обяснението на наблюдаваното в СТО и съществуването на физвакуум. Тоест - не пречи физвакуума на СТО, ако се разкрие същността, а тя е: непрестанното образуване на вещевите от СПХ, полевата форма на материята, с огромна честота на образуване... Веднага се вижда дуализма на природата. Формално - трептенията влияят на наблюденията на движенията на вещевите. С подходяща честота (при резонанс, например, или кратност на дължините на вълните и размерите) можем ефективно да задвижваме ... люлки, трептящи кръгове ... и т.н. ... все, установени в практиката работи.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: КАЖИ КОЕ Е ВЯРНО И КОЕ Е ПОГРЕШНО? [re: Петко Марков Петков]
