Малко ме мързи посред лято да пиша, но да изведа тази тема.

Ареалът на бандите разбира се не е чисто географски. Ареалът е конструиран върху човешкото същество, с неговите педагогически нужди, желания, инстинкти, групирания. Но реалността се конструира както върху човешкото естество само по себе си, така и върху конкретната предистория и общностно образуване, изживяно от конкретната личност и група.

Когато една география е овладяна физически, тя не е нужно да се защитава по груб начин. Това може да стане с методите на педагогиката, групувата култура, изолирането на външните пришълци от вътрешните чрез езиковите игри и т.н. Но това е сравнително лесно за разбиране, да преминем към не толкова очевидни аспекти на географията - защо тя не е предвидимо конструирана, ами се стига до усложнявания и игри, простиращи се до принципа на Гьодел за неопределеността и изобщо до въпросите на неизчислимостта. Всичко зависи от избора, на различни хора в различни моменти, мотивирани от "нещо". Какво е то?

Да вземем играта покер, или пък просто да разгледаме най-нерегламентирания комар. В тази игра, освен че се раздават и се играят карти, така и всеки играч държи под масата свое оръжие.

Играчите искат както да спечелят, така и да продължат да играят. Първо, това е игра, която те познават, в която са експерти. Те имат привързаност към тази игра. Освен това, докато важните неща се решават в рамките на тази игра, тези играчи са по-близо и по-добре разбират естеството на тези решения. Разбира се всички играчи се опитват да спечелят по какъвто начин могат. Това е допуснато и в самите правила, чрез блъфа. Но блъфирането се изплъзва и извън правилата, като чисто мошенничество, дори да заплашва с риск от прибягване към оръжията. Някой нарушава табутата, друг го прикрива, а трети се опитва да го "поправи", и т.н. защо става така. Да кажем, че пистолетите вече са извадени, ще стрелят ли играчите. Не, защото те искат да запазят играта. Ще искат да изолират виновника, освен ако взаимоотношенията му не са прекалено преплетени. Дори взаимоотношенията му да са много сложни и да са намесени прекалено много страни по сложен начин, то пак ще се опитат да преобразуват и стабилизрат нещата. Могат да гръмнат и оръжия, но виждаме, че това е тяхната игра. Нещо повече - това е тяхната забава, целта престава да е просто печалбата, ами се намесва и игровият стил, финесът на справяне, психологическият театър, което е следващото ниво на козовост в игра над играта. Или просто изобретението на определени още по-силни играчи. Те разбират това ниво, и произлизат от по-същностни дефиниции на печалбата, в резултат на което преобразуват и доминират преценките на обикновените покерджии било в спокойствието, било в критичните моменти.

Да вземем реалността. В нея грубите физически обективации на отношенията в групата веднага биват закърпени и поркити от фабулата. Тоест културните правила веднага украсяват и дегизират физическите. Нещо повече, обществото се стреми към културните правила, защото всяко ниво се е самоутвърдило чрез тях на позицията си на статут и власт. Когато се въведе хаос или гъвкавост в системата се случват интересни неща. Сегменти научават нови игри и се опитват да ги утвърдят. Освен това играта е нещо относително. Старите игри омръзват, въвеждат се нови, динамични и по-гъвкави правила. Но създателите на игри са си там, както и техните разрушители. В областите на пожар скоро възникват нови нови фабули, многообразия или покривала на "мая". Ако това е същността на битието ни, някои просто усъвършенстват различните видове градини и игри, вместо да се занимават с "тежестта" да тичат в дадената конструкция. Те са създателите на солидната кройка на обществото, с крайно отговорни задачи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от faliak на 01.06.11 01:09.