Знаеш ли, мисля че доста сложно се изразяваш. Разбирам, че доста се задълбочаваш в собствените си мисли. Но е добре да се замисляш, че за много от понятията, с които боравиш вероятно си въвел смисъл, непознат за човек, който не може да надникне в главата ти, или поне който не е водил дългогодишни разговори с теб. Аз също боравя в моите разсъждения с понятия, на които придавам смисъл различаващ се от обичайния.

Знаеш ли, не съм фен на създаването. Мисля, че всяко едно нещо си съществува постоянно най-малкото във вид на потенциална структура. Тези структури са математически по природа. Всъщност съм привърженик на едно философско течение, познато като математически платонизъм. Според него всички математически модели (потенциални структури) съществуват напълно действително.

Аз мисля, че като върховна цел на човека може да се разглежда изчезването на подсъзнанието. Или по-точно пълното му преминаване в съзнание. Тоест мисля че трябва да се научим да съзнаваме всичките си мотиви (дори мотивите за конкретните си мисли). Всъщност това е и върховната цел в будизма - достигане на просветление, нирвана, състояние в което сме напълно наясно със собственото си устройство и функции. В такова състояние инстинктите се превръщат в "операции" - напълно наблюдавани и контролирани действия.

Аз имам хипотеза, че подсъзнание се появява при наличие на стрес. И понеже стреса е неизменен фактор при израстването на всяко дете, съотношението подсъзнание/съзнание при всеки човек в историята досега е от 80%/20% или повече в полза на подсъзнанието. Но мисля, че съществуват начини стреса да се намали. Най-големият стрес се получава при самото раждане. Толкова голям, че всички спомени от преди това (научно е доказано, че неродените деца запомнят разни неща) се запечатват за винаги и никога повече не са достъпни за съзнателно ползване през целия живот.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.