|
Доста изопачено е съзнанието, което общува с реалността като чиста материалност, или като чиста схематичност. Това е доста сухо съзнание, с минимализирана нужда от човешките чувства. Как аз мога да бъда мотивиран да върша нещо, ако гледам срещу мене една суха схема, едно сухо материално описание, било като план, било като математика. Естетиката на математиката е студена (поне дидактическата, от училище), и нещо повече, тя не е нормална психически от гледна точка на пълноценния човек (същото се отнася и за "занимателната" учищна математика - тя е все така книжна, но не и въплътена/персонализирана)*.
Точно напротив, реалността (свят) трябва да е своеобразно персонализиранирана, когато ни мотивира; когато насочваме волята си към нея (). Защо това е така - защото ние не влизаме в контакт с нещо чуждо и нечовешко. Нашето подсъзнание вече е започнало да ни запознава и опосредстява с различни аспекти на реалността, това не е съвсем чужда среда. Това е непрекъснато протичащ процес между формулирано и неформулирано, бихме казали "диалог". Но ако се лишим от тази психологическа връзка, то ще разчитаме на трети текст, или трети човек, било то религиозен текст, било то образователна програма, която да ни запознава с реалността, която на нас ни се представя като страшна и деперсонализирана (без възприятие едно-към-едно, от личността ни, а не просто от сетивата). А какво ще се случи, когато интернализираме този посредник - ще реагираме шаблонно разбира се, като програмирани. Точно напротив, за пълноценно психологическо взаимодействие с реалността следва да допуснем и персонализираните нейни представяния, както подхождат различни източни религии, и то по успешен начин.
____
* Учителят носи смисъла на "живата връзка". Но това не е истинското, защото при невнимание, или при неангажиран учител, той може да остави погледа на детето в текста, но не и в "живата реалност", спрямо която трябва да се планира, конструира и изживява всичко.
|
21. Абстрактен или персонализиран свят [re: faliak]
