|
цитат:
"И polu и останалите незомбирани тук знаят що е то ИС.. Демек ИС е отправна система прикачена към даден инерциален материален обект . За съжаление нито перона , нито па влака са инерциални обекти щото се дижат по орбита около слънцето падайки по "нанадолнището" на локалния вакуум , "нанадолнище" формирано от локалната напрегнатост на вакуумното поле под въздействие на вълните във вакуумът предизвикани от движението на материалните обекти спрямо вакуумът.."
:))))) Не говорих за това, че са приблизително инерциални, а че не ви е ясно какво е ИС. Имаше преди време един другар, за който ИС беше нещо не много голямо. За него пръчката в системата на самолета не е и в системата на земята:))) И при вас подобни смехории.
край на цитата.
Я да те заглявуша аз ! :
първи закон на Нютон
Първият закон на механиката, или правото на инерция (инерция - способност на телата за поддържане на тяхната скорост при липса на действия върху тях на други тела), както често се нарича, е създадена още от "Галилео" механика. Но стриктно текстът на закона е дал и поставен сред основните закони на Нютоновата . Законът за инерцията се отнася за най-простия случай на движение - движение на тялото, на което не действат неуравновесени сили отвън..Такова тяло се нарича свободно тяло или още инерциално..
Отговор на въпроса за начина, по който тялото се движат свободно, без да се позовава на опита, не е възможно. Но ние не можем да направим един опит, който ще бъде в чист вид показателен как се движат с нищо Interactive организма, тъй като тези организации не е така. Как е възможно това?
Има само един изход. Ние трябва да създадем условия за орган, в който въздействието на външните влияния могат да бъдат направени по-малки и по-малки, и да гледате, когато това потенциални клиенти. Например, ние наблюдаваме движение на гладък камък върху хоризонтална повърхност, след като са били докладвани от някои скорост. (Привличането на камък на земята балансирано влияние на повърхността, върху които се основава, и скоростта му се отразява само на триене.) Лесно е да откриете, че повече от една гладка повърхност, толкова по-бавно ще намали скоростта на камъка. На гладка лед, камък се плъзга много дълго значително, без да променяте скоростта. Триенето може да се намали до минимум с помощта на въздушна възглавница - въздушни струи, които поддържат тялото на твърда повърхност, по която предложението перфектно. Този принцип се използва при водния транспорт (hovercrafts гладка). Въз основа на тези наблюдения, можем да заключим: ако повърхността е при липса на съпротивление на въздуха (вакуум) камък не бих си скорост. Това, че този извод е представен за първи път на "Галилео".
От друга страна, не е лесно да се види, че когато скоростта на тялото се променя, винаги е намирал последици и в други органи. От това можем да заключим, че тялото е достатъчно далеч от други органи и поради това не взаимодейства с тях, се движи с постоянна скорост.
Предложението е относително, така че има смисъл да се говори само на тялото за движение по отношение на базовата система, свързана с друг орган. Веднага възниква въпросът е органът, свободно да се движи с постоянна скорост по отношение на друг орган? Отговорът, разбира се, отрицателно. Така, ако по отношение на Земята се движи свободно тялото равномерно, а след това по отношение на ротационното тяло тип "въртележка", известен като ход няма да се случи.
Наблюдения върху движенията на тялото и мисленето за природата на тези движения ни води до заключението, че свободният органи се движи с постоянна скорост, най-малко по отношение на определени органи и системи, свързани с задания. Например, по отношение на Земята. Това е основното съдържание на закона на инерцията.
Ето защо, първия закон на Нютон могат да бъдат формулирани, както следва:
Съществуват референтна рамка по отношение на които тялото (маса точка) при липсата на външно влияние върху нея (или на тяхното взаимно удовлетворение) записва състоянието на покой или единен праволинейно движение.
Инерционни координатна система
Първият закон на Нютон казва, (които, с различна степен на точност може да се потвърди), че инерционни системи съществуват в действителност. Този закон поставя в областта на механиката специално, привилегировано положение на инерционна система за справки.
Референтен рамка, в която на първия закон на Нютон, наречена инерционно.
Или
Инерционни координатна система - система, за които материална точка при липса на външни влияния върху него, или техните взаимни компенсации за почивка или се движи равномерно и праволинейно.
Инерционни системи има един безкраен набор. Референтен система, свързана с влак ще с постоянна скорост на прав участък от пътя - инерционна система (приблизително), тъй като системата, свързани със Земята. Всички и инерционни рамки под формата на класа на системите, които се движат една спрямо друга равномерно и праволинейно. Милион Ускорение всеки орган в различни инерционни системи са равни.
Как да се установи, че тази система е инерционна референтна рамка? "Това може да стане само емпирично. Наблюденията показват, че с много висока степен на точност може да се приеме на инерционна система за данни са хелиоцентрична система, в която произходът му е свързан със слънцето и ос е насочена към определени "фиксирани" звезди. Референтен система здраво свързани с земната повърхност е, строго погледнато, не са инерционни, тъй като Земята се движи в орбитата му около Слънцето и се върти около оста си. Въпреки това, при описване на предложения, без да има глобален (т.е. в целия свят) мащаб, координатна система, свързана със Земята, може да се приеме с достатъчна точност инерционно.
С много по-голяма точност може да се разглежда като инерционна система за препращане, в което произход съвпада с центъра на слънцето, както и координатните оси са насочени към неподвижните звезди. Тази система се нарича хелиоцентрична референтна рамка.
Инерционни системи и референтни, които се движат равномерно и праволинейно по отношение на някои инерционна система за справки.
"Галилео" се оказа, че всички механични експерименти, поставен в инерционна система за препращане, е невъзможно да се установи тази система почива или се движи равномерно и праволинейно. Това твърдение се нарича принцип на относителността Галилеевите или механичен принцип на относителността.
Този принцип е по-късно, разработени от Айнщайн и е един от постулатите на специалната теория на относителността. Инерционни системи позоваване играят жизненоважна физика роля, тъй като съгласно принципа на относителността, математическа lyuboyu право израз на физиката е една и съща форма във всички инерциални референтна рамка. В бъдеще ние ще използваме само инерционни системи (да не говорим за това всеки път).
Референтна рамка, в която първия закон на Нютон не разполага, наречена noninertial.
Тези системи включват всяко позоваване рамка се движат с ускорение спрямо инерциална координатна система.
В механиката, законите на Нютон за взаимодействие на органите са формулирани за класа на инерционни системи за справка.
Пример за механичен експеримент, който показва не-инерционна система, свързани със Земята, е поведението на махалото на Фуко. Така наречените масивна топка окачени на достатъчно дълъг низ и изпълнение на малки колебания около равновесното положение. Ако системата, свързани със Земята, е инерционно, люлка равнина на махалото на Фуко ще остане непроменена по отношение на Земята. В действителност, равнината на ход на махалото, поради въртенето на Земята се върти, и проекцията на траекторията на махалото на земната повърхност има формата на розетката (фиг. 1).
--------------фиг.1.-------------------
Извинявам се за лошия машинен превод и за да не дразня чувствителните души с лошия превод поствам по долу и оригиналния текст на руски :
Первый закон Ньютона
Первый закон механики, или закон инерции (инерция – это свойство тел сохранять свою скорость при отсутствии действия на него других тел), как его часто называют, был установлен еще Галилеем. Но строгую формулировку этого закона дал и включил его в число основных законов механики Ньютон. Закон инерции относится к самому простому случаю движения – движению тела, на которое не оказывают воздействия другие тела. Такие тела называются свободными телами.
Ответить на вопрос, как движутся свободные тела, не обращаясь к опыту, нельзя. Однако нельзя поставить ни одного опыта, который бы в чистом виде показал, как движется ни с чем не взаимодействующее тело, так как таких тел нет. Как же быть?
Имеется лишь один выход. Надо создать для тела условия, при которых влияние внешних воздействий можно делать все меньшим и меньшим, и наблюдать, к чему это ведет. Можно, например, наблюдать за движением гладкого камня на горизонтальной поверхности, после того как ему сообщена некоторая скорость. (Притяжение камня к земле уравновешивается действием поверхности, на которую он опирается, и на скорость его движения влияет только трение.) При этом легко обнаружить, что чем более гладкой является поверхность, тем медленнее будет уменьшаться скорость камня. На гладком льду камень скользит весьма долго, заметно не меняя скорость. Трение можно уменьшить до минимума с помощью воздушной подушки – струй воздуха, поддерживающих тело над твердой поверхностью, вдоль которой происходит движение. Этот принцип используется в водном транспорте (суда на воздушной подушке). На основе подобных наблюдений можно заключить: если бы поверхность была идеально гладкой, то при отсутствии сопротивления воздуха (в вакууме) камень совсем не менял бы своей скорости. Именно к такому выводу впервые пришел Галилей.
С другой стороны, нетрудно заметить, что, когда скорость тела меняется, всегда обнаруживается воздействие на него других тел. Отсюда можно прийти к выводу, что тело, достаточно удаленное от других тел и по этой причине не взаимодействующее с ними, движется с постоянной скоростью.
Движение относительно, поэтому имеет смысл говорить лишь о движении тела по отношению к системе отсчета, связанной с другим телом. Сразу же возникает вопрос: будет ли свободное тело двигаться с постоянной скоростью по отношению к любому другому телу? Ответ, конечно, отрицательный. Так, если по отношению к Земле свободное тело движется прямолинейно и равномерно, то по отношению к вращающейся карусели тело заведомо так двигаться не будет.
Наблюдения за движениями тел и размышления о характере этих движений приводят нас к заключению о том, что свободные тела движутся с постоянной скоростью, по крайней мере, по отношению к определенным телам и связанным с ними системам отсчета. Например, по отношению к Земле. В этом состоит главное содержание закона инерции.
Поэтому первый закон Ньютона может быть сформулирован так:
существуют такие системы отсчета, относительно которых тело (материальная точка) при отсутствии на неё внешних воздействий (или при их взаимной компенсации) сохраняет состояние покоя или равномерного прямолинейного движения.
Инерциальная система отсчета
Первый закон Ньютона утверждает (которое с той или иной степенью точности можно проверить на опыте) о том, что инерциальные системы существуют в действительности. Этот закон механики ставит в особое, привилегированное положение инерциальные системы отсчета.
Системы отсчета, в которых выполняется первый закон Ньютона, называют инерциальными.
Или
Инерциальные системы отсчета – это системы, относительно которых материальная точка при отсутствии на нее внешних воздействий или их взаимной компенсации покоится или движется равномерно и прямолинейно.
Инерциальных систем существует бесконечное множество. Система отсчета, связанная с поездом, идущим с постоянной скоростью по прямолинейному участку пути, – тоже инерциальная система (приближенно), как и система, связанная с Землей. Все инерциальные системы отсчета образуют класс систем, которые движутся друг относительно друга равномерно и прямолинейно. Ускорения какого-либо тела в разных инерциальных системах одинаковы.
Как установить, что данная система отсчета является инерциальной? Это можно сделать только опытным путем. Наблюдения показывают, что с очень высокой степенью точности можно считать инерциальной системой отсчета гелиоцентрическую систему, у которой начало координат связано с Солнцем, а оси направлены на определенные «неподвижные» звезды. Системы отсчета, жестко связанные с поверхностью Земли, строго говоря, не являются инерциальными, так как Земля движется по орбите вокруг Солнца и при этом вращается вокруг своей оси. Однако при описании движений, не имеющих глобального (т. е. всемирного) масштаба, системы отсчета, связанные с Землей, можно с достаточной точностью считать инерциальными.
С гораздо большей точностью можно считать инерциальной систему отсчета, в которой начало координат совмещено с центром Солнца, а координатные оси направлены к неподвижным звездам. Эту систему отсчета называют гелиоцентрической.
Инерциальными являются и системы отсчета, которые движутся равномерно и прямолинейно относительно какой-либо инерциальной системы отсчета.
Галилей установил, что никакими механическими опытами, поставленными внутри инерциальной системы отсчета, невозможно установить, покоится эта система или движется равномерно и прямолинейно. Это утверждение носит название принципа относительности Галилея или механического принципа относительности.
Этот принцип был впоследствии развит А. Эйнштейном и является одним из постулатов специальной теории относительности. Инерциальные системы отсчета играют в физике исключительно важную роль, так как, согласно принципу относительности Эйнштейна, математическое выражение любою закона физики имеет одинаковый вид в каждой инерциальной системе отсчета. В дальнейшем мы будем пользоваться только инерциальными системами (не упоминая об этом каждый раз).
Системы отсчета, в которых первый закон Ньютона не выполняется, называют неинерциальными.
К таким системам относится любая система отсчета, движущаяся с ускорением относительно инерциальной системы отсчета.
В механике Ньютона законы взаимодействия тел формулируются для класса инерциальных систем отсчета.
Примером механического эксперимента, в котором проявляется неинерциальность системы, связанной с Землей, служит поведение маятника Фуко. Так называется массивный шар, подвешенный на достаточно длинной нити и совершающий малые колебания около положения равновесия. Если бы система, связанная с Землей, была инерциальной, плоскость качаний маятника Фуко оставалась бы неизменной относительно Земли. На самом деле плоскость качаний маятника вследствие вращения Земли поворачивается, и проекция траектории маятника на поверхность Земли имеет вид розетки (рис. 1).
Редактирано от Петко Марков Петков на 09.05.11 22:22.
|
ДЕФИНИЦИЯ ЗА ИНЕРЦИАЛНА СИСТЕМА [re: harish_chandra]
