|
Априори – от лат. a priori – изначално, преди опита, преди фактите. Оттук априорно твърдение значи твърдение, което не се опира на опита и на праткиката, а се основава само на съображения на чистия ум. Кант смята пространството, времето, причинноста и др. не за свойства на обективната природа, отразявани в съзнанието, а за априорни понятия, присъщи на човешкия ум. Познание, което е независимо от опита и всички впечателния на сетивата, се нарича априорно. То се различава от емпиричното, което намира изворите си в опита. Опитът ни учи, че нещо е направено така или иначе, но не, че то не може да бъде другояче. Ако първо се намери положение, което се мисли едновременно с необходимостта си, тогава то е априорно съждение. Ако едно съждение се мисли така, че да не позволи като възможно никакво изключение, тогава то не е изведено от опита, а е абсолютно валидно a priori. Сигурните отличителни белези на всяко априорно познание са необходимост и строга всеобщност, свързани неразривно един с друг.
Противоположното на априори е апостериори, което означава след опита, от опита, от фактите.
Трансцендентално според Кант е това, което се отнася до априорните форми на познанието, а не до обекта, съдържанието, материала на познанието. Такива априорни форми на познанието са времето, порстранството, причнността, необходимостта и други категории, с помощта на които единствено са възможни опитът и познанието.
За трансцендентно Кант счита всико онова, което излиза от границите на опитното познание. В неговата система например трансцендентни са “нещата в себе си”, тъй като те никога не могат да станат предмет на възможен опит. Tрансцендентно и трансцендентално произлизат от латинската дума за “прекрачващ", "преминаващ отвъд". В метафизически план "трансцендентно" е означавало онова, което надхвърля границите на естествения, познаваем чрез сетивата свят, или отвъдното в онтологически и познавателен смисъл. В епистемологически план "трансценденталиите" са понятия, които надхвърлят най-висшите понятийни редове, като всеки ред е подчинен на определена категория. Трансцендентални са понятията (предикатите), които имат своя смисъл и употреба, прекрачвайки границите от най-общи категориални редове. Ако “трансцендентно" е надхвърлящото дадена област в предметен план, то "трансценденталното" е надхвърлящото въпросната област в познавателно-рефлексивен план.
Първото категорично разграничение на двете понятия е направено от Кант – ако "трансцендентното" за Кант е онова, което се простира отвъд границите на всеки опит и в този смисъл е непознаваемо, то "трансценденталното" е съвкупността от априорните условия, които надхвърлят всеки един опит, чрез това, че го правят възможен. "Трансцендентални" са например операциите на разсъдъка, чрез които той сякаш отгоре конституира опита като систематично цяло.
Априорно и транцендентално познание
"Трансцендентално" при Кант обозначава по-скоро философското и теоретично изследване на априорните положения. Кант нарича трансцендентално всяко познание, което се занимава не с предметите, а с начина ни на познание на предметите, доколкото този начин на познание трябва да бъде възможен a priori. Трансценденталното познание при него не е някакво познание относно предмети или същности, а е познание относно начина, по-който се осъществява самото познание в опита. Под "трансцендентално" познание трябва да се разбира философското мета-познание, което търси и установява априорните условия за неговата валидност. Предмет на трансценденталното познание са не обекти, а самото познавателно отношение към обекти на опита, доколкото то може да бъде определено a priori.
Зад всяка априорна форма или положение според Кант стои една спонтанна дейност (функция), като "понятията почиват върху функции". Кант отнася термина "трансцендентален" за разлика от термина "априорен" изключително към спонтанни структуро-полагащи действия на познавателната способност. Той говори за априорни форми на сетивността, за априорни понятия, за априорни основни положения, но ако става дума за самата активност (действията) – това са "трансцендентални синтези". Трансцендентално при Кант е самото полагане, докато априорни са вече положени форми, структуриращи многообразието на опита. Понятията "трансцендентален субект" и "трансцендентален обект" са формалните полюси на познавателна активност.
Терминът "трансцендентален" обозначава както познавателната активност по конституиране на опитното познание, чрез която то става възможно, така и философската рефлексия върху нейните продукти a priori. Трансценденталното познание се занимава с познаването не на предмети, а на начина ни да познаваме предмети априори. Трансценденталната истина предхожда всяка емпирична такава и я прави възможна.
Кант казва: “Нека се опитаме веднъж дали няма да успеем по-добре в проблемите на метафизиката, ако приемем, че предметите трябва да се съобразяват с познанието ни, нещо което по-добре се съгласува с желаната възможност за едно априорно познание на предметите, което да установи нещо за тях, преди те да ни бъдат дадени”.
|
Трансцендентализмът на Кант!!!
