|
Здрасти, Петков!
Защо щом источника се движи с променлива скорост фотоните се движат спрямо нас с една и съща
скорост С= консст..?
Това, ... съм го обяснявал и преди, ама ... да припомня, пак:
Фотонът е образувание, сомоподдържащо се като образувание и скорост върху неподвижната вакрешетка на физвакуума; от свойствата на вакчастиците "се прави" (Собствени Пулсиращи Характеристики - СПХ, ако си спомняш).
Излъчва се от ускорено движещи се заряди- за обикновеното ЕМП, това, дето е лабораторно и сме в състояние да измерваме и откъдето е получил наименованието си, но - това не значи, че няма и вакфотони (фина структура, дребни по пакет и съответно - по амплитуда) , и др. с по-големи от вакфотоните "пакети", та чак - докато се стигне по форма и големина до лабораторните.
Те са вече сравнително едри образувания. Тях хващаме в нашите вещеви датчици.
Ускорен заряд - по хипотезата означава: поглъща и ИЗЛЪЧВА погълнатото.
При поглъщане променя собствената си скорост, спрямо околното (и спрямо фона, разбира се), променя форма и размери: както струната на китарата - "поглъща" механичното отклонение от пръстите на свирача - променя форма и размери.
При отпадане на външното смущение, фонът действа с ОВ върху вещевата и тя излъчва погълнатото - "рисува" ново подреждане на СПХ на вакчастиците по свой образ и подобие; демек - новото подреждане, което се нарича излъчен фотон, зависи от новопридобитата скорост по време на ускорителните движения - пакетът се разтегля или се скъсява (по-голяма скорост- по-малка скорост, в сравнение с преди акта на ускоряване). Но - по-важно е, че този пакет вече е оставен на съдбата си - да се движи-самоподдържа върху неподвижната вакрешетка (струната на китарата -излъчва вълни, които се движат по въздуха с "възможната" им скорост), посредством СПХ на вакчастиците - те го пренасят върху себе си - значи: скоростта на пренос е пак скорост на фотон - Ссреда.
И този излъчен фотон, съдържа в себе си информация (физическо инфо, т.е., такова, че да може да участва във взаимодействия със собствените си характеристики, а не "енциклопедически" знания като инфото в главите ни).
Тогава направата на повтарящ се вълнов фронт (при движещ се източник - това хваща наблюдател- милиарди, милиарди са излъчените фотони от постоянно светещ източник - организирани интерференчно във вълнови фронтове, поради огромната честота на образуване на самия вещеви излъчвател) е зависимо "повтаряне" от скоростта на източника - по-нагъсто или по-нарядко ще се формират фронтове именно заради по-малка или по-голяма скорост, по време на излъчване на фотоните.
А, горкият наблюдател - това и хваща от източника - обикновено хваща модулирана съставка - цял повтарящ се цикъл (широкоспектърен датчик), щото тази му енергия на пакета, преобръща състоянието на датчик; или ако е настроен датчик за точно определена честота - тя, тая честота се съдържа в един пик от целия пакет на модулираната вълна и пак със скоростта на този пакет ще се променя такта на хващане; а - пакетът се движи с Ссреда.
Това, което ще се наблюдава: всички честоти се движат с една и съща скорост и ... ако е смес бяла светлина, но от бягащ от наблюдател източник ... като цяло, целият пакет е по-дълъг и ще вижда "червено" отместване - на целия, съдържащ се в пакета спектър!
Цялата мистерия за постоянната скорост на фотоните е, че веднъж излъчени - те "забравят" за движенията на родителското тяло, наречено излъчвател. За тахното движение-оганизация, се грижи СПХ на физвакуума.
...
Как така крайпътните камъни ще идват по често или по рядко при нас след като скороста им спрямо
нас е винаги една и съща (С=конст) независимо от скороста с която ние се движим спрямо светия дух..
?? Те това ми е интересно как ще го обясниш ..
Ми, нали ги спряхме, замръзихме ги, за да можем при наша промяна на нашата си скорост, да разберем има ли Доплер или ...да!
Ако питаш за другото, по-общото: Всички вещеви се движат с различни скорости по инерция, а когато измерваме колко е скоростта на светлината спрямо вещевите, то тя все е Ссреда, - то това е друг въпрос и ... някъде другаде съм го обяснявал, вече, в тая тема.
Върни се на по-преден постинг :
...
Такива вещеви, взаимодействат с други вещеви посредством фотони за връзка. Така, правим едно цяло ансамбълче: сума от вещеви и полеви форми, със собствена структура: форма, големина, устойчивост срещу атаките на фотоните на външни за образуванието полета.
Ами, ясно е: след като сме направени от полеви форми (и вещевите, и връзките), то когато "питаме" (поставяме опит) каква е максималната скорост, с която могат да се променят връзките между излъчватели и датчици; датчиците (това виждаме), веднага се достига : със скоростта на светлината; спрямо датчиците. Значи - това е възможно само ако размерите, формите и движенията на вещевите ЗАВИСЯТ от полевата форма, а ... то това е началото: полевата форма на материята. От нея се прави всичко останало. Тук е клуб философия, все пак.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбереРедактирано от 3opниk2 на 07.05.11 11:34.
|