Да, това имах предвид. Ти го обясни по-добре от мен. Дельоз вече има и конструктивни търсения, които са рационални, в смисъла, че представят завършени картини на едно функциониране, машина или биология. Докато някой си мисли, че в обществото се случва събитие А, в същото време се случват събития Б, В и Г. Не е много рационално да мислим дали в дадения момент сме уловили абсолютно детерминантния пулс на случилото се, или че то е едно единствено (нещата съдържат безкрайни фасети), но при все има нещо, което е важно и се случва, дори никога да не мислим за него като такова, ами винаги да подхождаме с посредничество на концепти, танц или ритуал. Реалността се определя от това, което е генериращо, функциониращо, належащо и от изградената около него екология, организъм, или машина. (Напр. за да има бебе, трябва да има любовен акт, а около него се разполага посредничеща културна "машина" или набор от концепти). Грубият материализъм тук би се концентрирал над оголването на комплекса или машината, а истинският материализъм/рационализъм, при всички случаи би изискал и присъствието на концепти, които да погледнат към същото от позицията на хуманната ни същност, и то не просто защото е целена някаква измама, а защото е по-естествено и характерно за усещанията ни. Разбира се интелект на определено ниво не би приел например хуманния конструкт, излъчван от сериалите. Но понеже те са си гарантирали някакъв масов ефект технологически, то виждаме, че има механични вмешателства от гледна точка, че концептите не се развиват от всеки човек естествено и според нивото му, а някак масирано се натрапват, и така не всеки може да разиве ритуала достоен за нивото му. Но това може би е било още от времето на разказваните приказки, които още тогава са налагали един масиран шаблон. Постмодернизма включва разбиването на шаблона в част от ритуала на хуманността си. Това също е съвсем рационално и културно обосновано, макар да изглежда по форма не толкова рационално.