огато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното.
Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото.
Дао което може да се назове, Не е постоянно Дао.
Име което може да се именува, Не е постоянно име.
Безименното е начало на небето и земята.
Притежаващото име е майка на всички неща.
Ето защо който няма страсти, вижда безпределното,
Който има страсти вижда пределното.
Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо.
То, бездънното, сякаш е праотец на всички неща.
Небето и Земята не притежават доброта.
Те се отнасят към всички неща като към
Жертвено куче, направено от слама.
Който говори, не знае.
който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи мисълта си от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най - дълбокото.
Верните слова не са красиви,
красивите слова не са верни.
Мъдрият не спори,
спорещият не е мъдър
Ако се уважават Мъдрите хора, хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи, хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща, сърцата на хората няма да се вълнуват.
Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.



цитати от трактата дао да дзин а псократ е просто същество