Ако питате Дъглас Адамс (авторът на 'Пътеводител на галактическия стопаджия') ще ви каже ясно и просто : 42 ;-))
Аз също съм си размишлявал ... смисъл ...има ли смисъл ...няма ли .. що ни е смисъл .. как е възникнал живота в действителност ... с каква цел ... и разни подобни. Първо бях на мнение че смисъла е да се самоусъвършенстваме ... ама после се попитах ... ми като станем съвършенни .. и какво ?
После реших ... че няма смисъл .. просто живот ... да си го живеем и после пак .. и т.н. ;-))
Минаха години, (не много ... хич не съм 'дърт'), прочетох това-онова, говорих с този-онзи, бях насам-натам ... и си мисля че смисъла на живота е да обичаме. Ама не да обичаме човек от другия пол .. нее .. не такава обич ... Да обичаме човек-а и природата, защото са те ... защото ги има ... Ако става дума за човек - да го обичаш такъв какъвто е, ако ще да е грозен, красив, миризлив, учтив, неграмотен, черен, жълт, лъжец или мерзавец, мечтател ... какъвто ще да е ... защото всеки се учи от грешки ... обаче не винаги е нужно да са наши собствени грешки.
Всеки човек с който се срещаме, общуваме, живеем ни научава на нещо ... и затова сме му благодарни и го уважаваме.
Ако можем да си научим урока - добре .. ако не.. той ще се повтавя ли повтаря ... Някои хора си мислят че все нещастия им се случват .. да ама щото предишния път като им се е случило нищо не са направили зада си вземат поука ;-)
Някои казват - обичта само причинява болка ... не е така ... ;-) Това което боли, е усещането че нашите чувства не са споделени, че сме дали повече от колкото получаваме, че са ни измамили, и т.н. ;-) И всичко това защото очакваме нещо в замяна на тази обич ... Тази за която става дума тук ... е другия вид ... дето обичаш .. ама не те интересува какво ще получиш в замяна, защото си сигурен, че затова че обичаш - живееш, и че живееш ...за да се научиш да обичаш и затова че обичаш ;-))
Поздрави, Иван
|