|
Геометричната мистерия или обективната реалност на точката
Евклид е дал една най-вярна и кратка формулировка на точката, която съдържа по-голямата част от истината за нея като обективност и субективна абстракция: „Точка е онова, което няма части”. Като няма части тя е както началото, така и съдържанието на всички геометрични елементи, защото пред нея няма друг геометричен елемент, а след нея всички са изградени от точки и я съдържат. Това определя точката като първичен най-прост геометричен елемент, който няма структура, защото няма части, но нещо, което няма структура е безформено. Така геометричната точка представлява най-неопределения, геометричен елемент, който се приближава към нищото, но за да не се превърне в абсолютно нищо тя притежава само едно свойство да се развива и съществува като изгражда всички геометрични елементи, които започват да имат определение като съществуват благодарение на точката, а пък тя съществува чрез тях.
Следващият геометричен елемент е линията, която е изградена от точки и при която се появява определение като измерение. Геометричният елемент линия вече има протяженост, дължина в пространството, поради което е приета за едномерен геометричен елемент с едно измерение, дължина. Въпреки че линията получава определение, тя си остава с голяма доза неопределеност спрямо другите две геометрични измерения: ширина и височина, което е затруднило нейното формулиране. Затова се признава от математиците, че и линията не е получила задоволителна формулировка „В рамките на елементарната геометрия понятието за линия не получава отчетлива формулировка...”.
Да продължим нататък към следващия геометричен елемент – равнината, който се получава от ограничени линии, отсечки, които се пресичат и са изградени от точки. Така геометричния елемент, равнина става затворено геометрично пространство с намаляване на неопределеността като получава второ измерение, ширина и се превръща в двумерно геометрично пространство. Въпреки увеличаване на определеността при равнината, тя също не е получила своето пълно определение от математиците, защото при нея липсва третото геометрично измерение.
При следващото намаляване на неопределеността геометричните елементи се изграждат от равнинни плоскости, при което се появява третото измерение, височина. Така до тук всеки следващ геометричен елемент се изгражда от по-предния. Оттук нататък изграждането продължава, но само в третото измерение, докато се стигне до най-съвършения и симетричен геометричен елемент сферата, кълбото.
Започва се от най-простия и несъвършен геометричен елемент, точката, за да стигнем до най-висшия, симетричен и закривен геометричен елемент сферата. Цялото това движение и построяване на геометричните елементи един от друг прилича на изграждането на химичните елементи един от друг и е предпоставка за построяване на Геометрична периодична таблица /ГПТ/ съдържаща периодично изменение на свойствата на геометричните елементи систематизирани в 7 периода и девет групи по подобие на Периодичия химичен закон /ПХЗ/. Такава ГПТ изразяваща съответния Геометричен периодичен закон /ГПЗ/ е построена. Различава се от Периодичната химична таблица /ПХТ/ по това, че ПХТ е незавършена система, а ГПТ е напълно завършена система, която е определена от автора като еволюционен еталон на материята, който отразява етапите еволюционното материално развитие. Така тази таблица ни дава възможност да направим едно добро субективно определение на точката и да издигнем хипотеза за нейното реално обективно материално съществуване.
Геометричната ТОЧКА – е най-простия, несъвършен, абстрактен, неопределен, относителен, безформен, неделима и най закривен геометричен елемент с нулево измерение, нулева симетрия, начало на всички геометрични елементи.
Това определение води до издигане на хипотезата, че обективно съществуващата точка е оня първичен, неделим, не сътворим и не унищожим Демокритов атом стоящ в началото на всичко съществуващо и развиващо се. Така че обективно съществуващата точка поради нейните занулени параметри вече не е пространство, а се явява като четвъртото измерение, времето, от което започва раждането на геометричното пространство като съществуване и развитие на света. В тази посока това също е разработено от автора на ГПЗ и съответната ГПТ, с което се стига до една най-фантастична картина за съществуването и развитието на света започващо от две частици /частица и античастица/ на времето с Тетралектични свойства.
Редактирано от manotrona на 23.02.10 22:39.
|
Геометричната мистерия или обективната реалност на
