|
Какво са противоположностите, колко са противоположностите и защо са противоположностите
Още от дълбоката древност разумния човек е забелязал, че има противоположности. От шумерите идват първите сведения за противоположностите: като те приемали мъжът за нечетното число едно /1/, а жената противоположна на него за четното число две /2/. Това разбиране на противоположностите е от пред философския период на човечеството. В началото на философския период Лао Дзъ преди 2600 години ни дава много добра представа за съществуването на противоположностите в своето произведение „Книга за Пътя и Неговата Сила”, където със силата на съзерцателното прозрение, той надхвърля далеч своето време. В Древна Индия също се появява материалистичното учение за противоположностите което приема съществуването на Пракрити /материята/ и нейните движещи компоненти трите гуни Сатва /положително/, Раджас /средно/ и Тамас /отрицателно/. Така в тези древни времена се ражда философията и се стига до разбирането за съществуването на противоположностите, с което започва великата борба на развитието между материализма и идеализма за изясняване на противоположната същност на съществуването и развитието на света, човека и обществото, което и до днес си остава неизяснено.
В Древна Гърция се ражда Диалектиката на Хараклит, а в Европа Хегел открива нейните основни закони /Единство и борба на противоположностите; Количествените натрупвания водят до качествени изменения и Отрицание на отрицанието/, но ни ги предлага като обективен идеализъм. На Хегел дължим и възраждането на триадата като Теза, Антитеза и Синтеза, но тя остава неизяснена в този си първичен вид и до днес.
Маркс и Енгелс обличат хегеловата диалектика в материалистична дреха като поставят диалектиката на научна основа, което ражда научната философия и с това правят съществена крачка към обективната и всеобхватна истина за обяснението на съществуването, развитието и управлението на света от противоположностите. Така чрез научната философия започва триумфа на противоположностите, които в този си първичен вид съдържат много неясни неща, както са неясни като начало всички първични неща, но затова пък на тях им предстои развитие, което ги изяснява и което трябва да направим ние.
Триадата си остава също неразвита, неизяснена и неразбрана, защото, за да се изясни и разбере нейната същност е необходимо изясняване и разбиране същността на противоположностите. В наши дни особено в България е актуално нейното търсене и определение, което води до поява на много нови научни и философски направления при това търсене, определение, развитие и разбиране на триадата.
След откриване на диалектичните закони и особено на количествения диалектичен закон, науката бълваше противоположности, а материалистичната философията се стремеше да ги вкара в диалектичните релси като наблягаш най-много на количественото им различие и пропусна възможността да разгледа и обясни противоположностите, които бяха количествено еднакви.
Такива противоположности в Природата си съществуват обективно и независимо от нас, но за първи път те бяха открити в химията през 19 век от Луи Пастьор, като станаха много популярни и актуални в средата на ХХ век след поява на античастиците открити от физиката на елементарните частици. Популярността и необходимостта за изясняване на същността на еднаквите количествено противоположности /антипротивоположностите/ нарасна още повече през втората половина на ХХ век, с разкриване на структурата на белтъка и структурата на ДНК в биологията като с това стана очевидно и тяхното всеобхватно съществуване в нашия свят. Защото бяха открити навсякъде антипротивоположности: в химията, физиката, биологията и мн. др., но не се стигна до тяхното обяснение и разбиране, че те са противоположни на диалектичните противоположности, защо са качествено различни от тях.
В древността поради недостиг на познание не е имало възможност за обективно откриване и доказване съществуването на антипротивоположности. При това положение на познанието е нормално учени и философи да разглеждат света диалектично, а не тетралектично, но днес след като съществува достатъчно натрупано научно познание имаме възможност да разрешим този проблем като разберем същността на антипротивоположностите в съществуването, развитието и управлението на света като удвояване на диалектиката.
За да се отличават от обикновените противоположности на антипротивоположностите най им подхожда логичната представката анти. Така антипротивоположностите не само се отличават от противоположностите морфологично, но и качествено се различават от тях, защото приставката анти означава, че те са техни огледални противоположни двойници съществуващи като качествено различни техни антиподи в обективните структури и форми на всички материални нива. Това качествено различие ги прави противоположни на противоположностите и представката анти не означава само противоположно, а означава точно това, че антипротивоположностите са противоположни на противоположностите, което удвоява диалектичните противоположностите и общият им брой става 4 качествено различни противоположни същности /две противоположности и две антипротивоположности/.
Така че само при много голямо невежество антипротивоположностите могат да се приемат за мит. Също така на пръв поглед без разбиране на същността и съществуването на антипротивоположностите в нашия материален свят може да се стигне до повърхностната преценка, че такова тяхно съществуване противоречи на здравия разум. Това не е така, защото те съществуват като обективна реалност в нашия материален свят на всички нива, а точно като приемем за мит реалното им съществуване ние отричаме тяхното съществуване в разрез със здравия разум. Решението на дилемата е в обяснението на същността на тяхното съществуване и участието им в развитието и управлението на света, човека и обществото. Това обяснение не се постигна от диалектиката, след като вече беше открито обективното съществуване на антпротвоположности. Диалектиците само влизаха в противоречиви нескончаеми спорове по този въпрос без да могат да обяснят появата на новото качество без количествени промени както е при антипротивоположностите. Стигна се само до там, че се разклатиха всеобхватните основи на диалектиката, защото извън нейните закони на развитието се появява ново качество, което няма обяснение. До обяснението стигна Тетралектиката, което обяснение разяснявах постоянно в публикуваните постинги в Блог бг., но пълното изясняване на същността на антипротивоположностите ще постигнем и обясним в тази статия.
Ще започнем обяснението като тръгнем от количественото различие и еднаквост на противоположностите стоящо в основата на тяхното качествено различие излизащо извън обхвата на диалектиката особено неизяснено и неразбрано в случаите без промяна на количеството . При обективните противоположности, които са количествено различни като протона /+/ и електрона /-/ и всички останали обикновени диалектични противоположности, няма проблем свързан с тяхното качествено различие, защото те се подчиняват на диалектиката и на нейния количествен закон, а това прави лесно разбираемо и обяснимо тяхното съществуване в нашия материален свят. Проблемът възниква при съществуването на противоположностите, които са количествено еднакви, но различни по качество, като електрон /-/ и позитрон /+/; протон /+/ и антипротон /-/; неутрон /о/ и антинеутрон /о/;леви и десни химически молекули; леви и десни аминокиселини; леви и десни белтъци; лява и дясна функционалност на мозъчните полукълба при мъжът и жената и мн. др., които не се подчиняват на количествения диалектичен закон, което прави необяснимо тяхното присъствие в нашия материален свят. Въпреки това голямо противоречие, нашия свят, както и антисвета са невъзможни без едно такова съвместно съществуване и развитие на противоположностите и антипротивоположностите в техните вътрешни структури и форми, което не е забранено от природните закони, а осъществено като удвояване на противоположностите със съществуването на антипротивоположностите. Нещата са равнозначни и за антисвета, защото там антипротивоположностите помежду си са в диалектично отношение като нашите противоположности помежду си и подчинявайки се на относителността в антисвета те се приемат за противоположности, а противоположностите от нашия свят за тях са антипротивоположности.
Изводът, е че взети поотделно един спрямо друг света на материята и света на антиматерията външно са диалектични и могат да съществуват и се развиват безпроблемно само разделени. Взети заедно света и антисвета са тетралектични поради вещественото удвояване на противоположностите им, което единно /вещество и антивещество/ съществуване е забранено от материалните закони поради високата първична енергийност водеща до анихелация между тях, при която става пълно превръщане на масата в енергия с невъзможност за съществуването на какъвто и да е свят. Тази забрана също доказва, че антипротивоположностите са качествено различни и противоположни на противоположностите поради бурното унищожително привличане и взаимодействие между тях, което определя броя на противоположностите на 4 качествено различни същности /2 противоположности и 2 антипротивоположности/. Така различието между веществото и антивеществото ги прави противоположни, а това обективно се носи и изразява от атома и антиатома, което определя също обективния брой 4 на противоположните същности: две противоположности структурират атома /протон и електрон/, а две антипротивоположности изграждат структурната цялост на антиатома /антипротон и антиелектрон/.
Забраната за съвместното съществуване на веществото и антивеществото не забранява Тетралектиката, защото въпреки разделеното съществуване на света от антисвета те си остават тетралектични антиподи. Забраната е само ограничение за съвместното съществуване на веществото и антивеществото в една Вселена, какъвто е случая с нашата Вселена, което обрича на неуспех търсенето на антивещество от физиците в нея. Тетралектичният отговор по този въпрос, е че съществуването на антивеществото е равностойно на съществуването на веществото в Космоса, но то е извън нашата Вселена, което предполага съществуването на Антивселени. Така възгледа на Демокрит за безкраен брой съществуващи светове в единния Космос е верен, но допълнен с тетралектичния възглед става пълен. Защото Тетралектиката само уточнява: в единния и вечен Космос съществуват безкраен брой Вселени и безкраен брой Антивселени и така разрешава въпроса за съществуването на антивеществото и неговото търсене. Затова в нашата Вселена не съществуват нито галактики, нито звезди, нито планети, нито живи и разумни същества от антивещество, а съществуването на античастици в нея си има своето обяснение, което тепърва ще бъде разгадавано от астрофизиците.
Вътрешната структура на съществуване и развитие както на света, така и на антисвета е тетралектично, което е възможност за съвместното съществуване и взаимодействие между противоположностите и антипротивоположностите. Защото в тези вътрешни структури е пренесен само тетралектичния закономерен принцип на съществуване и развитие на това удвояване на противоположностите като отражение, но без първичната висока енергийност, което е забрана на анихелацията. Това разрешава съществуване на противоположности в тези вътрешни структури, които са количествено еднакви /антипротивоположности/, което описахме по-горе за антипротивоположностите в нашия материален свят. Въпреки че във вътрешните структури на света има антипротивоположности във всички материални нива, анихелация не настъпва поради тяхната ниска енергийност, която все пак им позволява една „тиха анихелация”, при която те си взаимодействат и влизат в относително равновесие лесно разрушимо, което е възможност за относително съществуване и развитие на структурите и формите в света като тетралектични системи. Така тази по-ниска енергийност от първичната позволява на системите възможност при относително слабата закономерна връзка да не се унищожава цялата маса като енергия на връзката, както е при анихелацията. А при разпадане на такава силно енергийна връзка освободената енергия да не се превръща в унищожителен хаос, който да разруши относително свободните елементите на системата необходими за по-нататъшното развитие и изграждане на качествено нова система. Такива са са противоположностите и антипротивоположностите в нашия относителен свят, което позволява съществуването и развитието на структурите и формите в него.
По-горе като пример взехме неутрона и антинеутрона, които са неутрални частици, но се отнасят помежду си като антипротивоположности, защото са огледални двойници и се подчиняват на Антисиметрията, както се подчиняват на нея всички антипротивоположности. Тук е уместно да направим едно съществено пояснение, което ще изясни не само, защо неутрални частици, което увеличава еднаквостта при тях, са антидвойници, но и същността на всички антипротивоположности. За да направим добро обяснение е необходимо изясняване същността на Антисиметрията, която не е Огледално-равна симетрия, а е само една от основните видове симетрия, което Тетралектиката също е определила и обяснила добре и което обяснява появата на новото качество без количествени промени. Представянето и обяснението на другите основни видове симетрия ще направим в друг отделен постинг. Сега само ще изясним какво е Антисиметрия и Огледално-равна симетрия и разликата между тях, което ще ни даде отговора, какво са антипротивоположностите, защото всички антипротивоположности се подчиняват на Антисиметрията.
При Огледално-равната симетрия двете половинки са огледално симетрични т. е. еднакви, изоморфни по качество количество, форма и посока, което ще рече, че са симетрични по качество, количество и форма, а са асиметрични по посока, защото посоката, когато е изоморфна е асиметрична, няма определение на ляво и дясно. Това е причината двете огледални половинки да са взаимозаменими и неразличими една от друга при тази най-висша Огледално-равна симетрия, защото са еднакви, а всички категории /качество, количество, форма и посока/, които определят тази еднаквост са изоморфни, което определя непроменено симетрично качеството. В този основен вид симетрия само посоката като е изоморфна, е асиметрична, което е забрана за съществуването на абсолютна симетрия. Това особено различие на посоката от другите категории не е получило определение и обяснение, а всички останали категории като са изоморфни е съвсем ясно, че са симетрични, но недостатъчни без симетрия на посоката, за да съществува абсолютна симетрия. Стане ли посоката симетрична се преминава към нови основни видове симетрия, една от които е Антисиметрията.
При Антисиметрията се появява ново качество/асиметрия на качеството/ при еднаквост /симетрия/ на количеството, еднаквост /симетрия/ на формата и различие /симетрия/ на посоката. По тази причина двете половини не са взаимозаменими, защото са асиметрични и са огледални антиподи получени при огледалната инверсия определяща асиметрия на качеството. Ето защо този вид симетрия не е огледална симетрия, а Антисиметрия, която определя промяна на качеството, а двете половини се превръщат една в друга само при огледална инверсия, което най-често се бърка с Огледално-равната симетрия, при която няма промяна на качеството и двете половини са неразличими една от друга и не подлежат на огледално преобразуване. Така при този основен вид симетрия /Антисиметрия/ асиметрично е само качеството, което го определя като ново и различно, а всички останали категории са симетрични. Главен виновник за появата на новото качество /асиметрия на качеството/ се явява симетрията/ляво и дясно/ на посоката, което води до определението за Антисиметрия и до нов симетричен закон като количествения: Закон на посоката обясняващ появата на новото качество без количествена промяна.
Във физиката на елементарните частици се стигна до един парадоксален и загадъчен момент, който е свързан именно със Антисиметрията, която не е изяснена от физиците, както не е изяснена същността на посоката. Физиците опитно установяват нарушение на закона на четността/пространствената симетрия/ при слабите взаимодействия и приемат този факт едва ли не за срив на природните закони, защото в Природата има обективно определение лявото и дясното прието от тях за нарушение на симетрията, което всъщност е симетрия на посоката. В случая нещата отразяват най-нормално развитие и движение на симетрията към асиметрия във физическото състояние на материята. При това движение се появява ново качество, което е продукт на движението на симетрията от Огледално-равната симетрия към Антисиметрията и виновник за наблюдавания ефект, но което озадачава физиците поради неразбиране на същността на симетрията и по специалната роля на посоката.
Такова движение към намаляване на симетрията е характерно като съществуване и развитие във всички материални нива както е характерен и обратния процес на движение от асиметрия към симетрия при инволюцията. Например в биологията в процеса на развитие от по-нисшите към по-висши форми на живот имаме също намаляване на симетрията от сферична /Огледално-равна/, която е изоморфна симетрия, се върви към двустранна /билатерална/, в която лявото и дясното получават определение. Също такова намаляване на симетрията имаме при прехода от функционалната симетрия на животинския мозък към функционалната асиметрия на човешкия мозък, при което се появява разума. Такова намаляване и увеличаване на симетрията е всеобщ материален закономерен принцип проявяващ се във всичко като съществуване и развитие, а не някакво отклонение като нарушение на природните закони. Парадоксалното е, че намалява хармонията, а развитието върви към по съвършени еволюционни форми. Загадка на загадките, която също е разрешена от Тетралектиката, защото самия Всеобщ тетралектичен закон фактически е закон на симетрията и преди да бъде създаден е решен въпроса за съществуването на минимален брой основни видове симетрия, които са само 6 вида.От тях три водят до промяна в качеството, а другите три не го променят. Така че не би имало по-добро оръжие за разкриване, обясняване и разясняване на симетрията от самия Всеобщ тетрасиметричен закон на съществуването, развитието и управлението на материята. Затова разрешаването на тази загадка е много лесно, защо хармонията е симетрия, равновесие , което е призвано да съхрани старото качество на материалните структури и форми, за да могат да съществуват като цялостни обективни системи, а не да ги разрушава като ги променя, която неизменност наблюдавахме при Огледално-равната симетрия. Обратният процес е разрушаване на равновесието, което води до дисхармония и асиметрия или до противоречива тетралектична система. Тогава противоположностите стават относително свободни и са призвани при своето взаимодействие и движение да се развиват и постигат ново качество като обективни структури и форми, което винаги е различно от старото и затова появата му се определя като асиметрията, което означава различие. Много отдавна учени и философи са забелязали, че асиметрията е характерна за движението, красотата и новото, но не са намерили обяснение за това. Погрешен е и възгледа, че хармонията съдържа винаги добро и много учения развиват хармонични /равновесни/ едностранчиви теории, но добро без развитие се изражда в зло поради застой.
Може да направим нов извод по повдигнатия въпрос за изясняване същността на антипротивоположностите, при увеличаване на сходството, какъвто е случая с неутрона и антинеутрона, което както се убедихме пак е свързано с Антисиметрията, която разрешава въпроса с появата на новото качество без количествена промяна или осветлява въпроса свързан с еднаквостта и различието. Затова и неутрални частици като неутрона и антинеутрона с увеличаване на сходството си остават огледални антиподи, защото се подчиняват на Антисиметрията, където главен закономерен арбитър е посоката определена от противоположното им спиново въртене /ляво и дясно/, за което е необходим спин ½ . Същото е при неутриното и антинеутриното, които са неутрални частици със спин ½. Физиците са установили, че неутриното има свойство на лявовинтова спиралност, т. е. техният спин е ориентиран обратно на посоката на разпространението им. При антинеутриното е обратно, притежава свойството на дясновинтова спиралност и спина им е ориентиран по посока на движението им.
Другият много важен вид еднаквост с по-голямо сходство от антипротивоположностите при елементарните частици, които са с най-много занулени параметри, което определя тяхното средно положение между противоположностите различни по количество и антипротивоположностите еднакви по количество. Това голямо сродство при тези обективно съществуващи частици, които се припокриват със своя огледален двойник, при което се припокрива лявото и дясното, ги прави действени както в света така и в антисвета. Изглежда те са призвани да осъществяват закономерната връзка между свят и антисвят без да предизвикват анихелация. Тази еднаквост е определена от по-голямата неутралност на тези частици, при които спина е целочислено число или нула, което го неутрализира. Това са: неутралния пион, фотона, етаона, хипотетичния гравитон и хипотетичния вакуумон. Фотонът и гравитона са с целочислени спинове, а останалите частици са с нулеви. Затова тези частици се припокриват с антидвойника си, защото при тях лявото и дясното се припокриват, което им позволява да влизат в ролята както на частица, така и на античастица, за да осъществят връзката между света и антисвета, което е логично и нормално да съществува като възможност. Точно тука трябва да се очакват фундаментални открития свързано с раждането на Вселените и Антивселените. Защото тези частици с това голямо сходство изглежда определят адекватните сили /субмикросила – първичен електромагнетизъм; микросила – ядрена сила; макросила – електромагнетизъм и мегасилата – гравитацията/, които са едни и същи както за Вселените, така и за Антивселените и така могат да ги управляват като неутрализират унищожителното привличане водещо до анихелация.
Третия вид еднаквост, която е важна при структурирането както на света, така и на антисвета е на обекти структурирани само от едната противоположна страна на диалектичните противоположности. Например съвместно съществуване и образуване на системата на протоните в ядрото на атома и на електроните в електронния атомен слой е възможно именно поради посредничеството на съществуващите междинни неутрални частиците носещи основните сили в Природата и осъществяващи връзката между еднородни частици с еднакъв електричен заряд като неутрализират отблъскването. Системи само от едната антипротивоположност са и белтъците изградени само от леви аминокиселини и др. Общности само от мъже или само от жени и др. При тази едностранчива еднаквост, най- характерно е отблъскването, което се неутрализира от посредника между тях, за да ги държи в цялостни системи.
Първият вид еднаквост е характерна за антипротивоположностите без количествена промяна, но определящи поява на новото качество, които са противоположни на противоположностите, с което противоположните качествени същности стават 4. Между тях протича най-голямото привличане придружено с анихелация
Вторият вид еднаквост са обектите с най-занулени параметри заемащи междинно състояние между противоположностите и антипротивоположностите като така изглежда осъществяват връзката между тях, в което се намира може би отговора, защо в нашата Вселена въпреки забраната за съвместно съществуване все пак има античастици. Откъде се вземат те? Отговорът е че разделението не е абсолютно, а е относително, за която относителност залог са описаните съществуващи видове противоположности, а тези с най-занулени параметри могат да осъществяват безпрепятствено връзката както между различно натоварени частици, така и между еднакво електрически натоварени частици, какъвто е случая в ядрото и в електронния слой на атома и между ядрото и електронния слой. Невъзможно е тези преходни, припокриващи се частици да не стоят в основата на преходите между Вселените и Антивселените особено е вероятно тази роля да изпълняват още при раждането на Вселените и Антивселените.
Третият вид еднаквост произхождаща от разделението на диалектичните противоположности с разлика в количеството, което определя и качествената разлика между тях, но така взети поотделно най-характерно за тях е отблъскването но с възможност за образуване на системи чрез неутрален посредник между тях. Тази едностранчива еднаквост на диалектичните противоположности комбинирана с противоположното им различие и посредника между тях, както е при атома и антиатома е най-добрата възможност за обективното съществуване на структурите и формите както в света, така и в антисвета.
Такива са нещата при обективните противоположности и антипротивоположности, но същото е и при субективните, с което противоположностите получават ново видово разделение като различие. Затова всичко описано до тук се отнася за обективните видове противоположности, но по принцип важи и за техните антиподи, субективните противоположности, което ще разгледаме и изясним в следващата статия. В следващата статия ще разгледаме и как си взаимодействат помежду си различните видове противоположности при образуване или разрушаване на системи особено ще наблегнем пак на антипротивоположностите в нашия свят, за да ги разберем по-пълно не само като съществуване, но и като участие в развитието и управлението на света.
|
Светът на противоположности и противоположен свят