"...Дон Хуан казваше, че същността на живота ни е изкуството на възприемането, а магията на живота ни е изкуството на осъзнаването." "- Проблемът е - рече той, - че повечето от нас не вярват колко малко ни е нужно, за да успеем. Повече сме склонни да се подчиняваме на разни инструкции, уроци, напътствия, майстори. А когато ни казват, че нямаме нужда от никого - не вярваме. Ставаме нервни, после - подозрителни и накрая -избухливи, безпомощни, огорчени. Ако се нуждаем от някаква помощ, то тя не е чрез методите, а чрез изразителността. Ако някой ни накара да осъзнаем, че трябва да смалим собственото си самомнение, то това вече е изтинска помощ. Магьосниците казват, че нямаме нужда да ни убеждават, че светът е много по-сложен и от най-необузданите ни фантазии. Тогава защо сме зависими? Защо копнеем за някого, който да ни напътства, когато можем да го направим и сами? Голям въпрос, нали? (VIII, 148) "След като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира което и да е действие и го извършва така, сякаш то има значение за него. Неговото контролирано безумие го кара да казва, че това, което прави има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа. Човекът на знанието може да избере да остане напълно невъзмутим и никога да не действа, да се държи така, сякаш да бъде невъзмутим, е от значение за него. Той ще бъде изтински искрен и в това, защото то също ще бъде негово контролирано безумие." (II, 66) Авторът е Карлос Кастанеда.