Мисля, че Numberous ти е отговорил за осветеността и как безкрайната вселена допринася да не бъде друга, различна от тази, която виждаме. Ето и по друг начин--ако кметът сложеше нова лампа, а светлината се движеше със скоростта на охлюв, нямаше да стане по-светло. Докато до теб достигне новият приток, старият ще е забравил, че е бил при теб, ако си представиш дискретните фотони като охлюви, за да заприлича малко улицата ти на безкрайна вселена, де.

За частичната невалидността на законите за съхранение ти казах. Има доказателства за нарушаване. Те обаче се отнасят до крайни системи. Безкрайната съкупност от крайни системи, за всяка една от които е валиден или невалиден законът за съхранение не ни дава основание да твърдим, че може да правим извод и за безкрайната съвкупност от системи. Откъде сме сигурни, че количествените натрупвания (събирането на безкраен брой крайни системи накуп) не водят до качествени изменения? За безкрайното не може да прилагаме това, което знаем за крайното. В някакъв смисъл, от гледна точка на физиката, безкрайното е непознаваемо. Някак логиката на индуктивното мислене спира до крайното—щом има спазване или неспазване на законите за съхранение при една крайна система, то те могат да се разпространят върху всяка една от безбройно многото други крайни системи, но не и върху безкрайната им съвкупност.