|
Продължавам темата тук, защото, както каза Шпага, оригиналната вече трудно се отваря.
Петков,
“цитат:
Както се видя тук в темата, тръгваме от това, че при движение, реалното отместване Delta(x), придружено с крайно изменение на скоростта Delta(v) е нещо същностно. Движение без ненулево Delta(x) и Delta(v) не е възможно.
край на цитата. “
Това не го разбирам.. Не го разбирам защото при инерциалното движение няма ускорение и Delta(v) =0 а Delta(x) =/=0 и това ни дава право да заключим че инерциалното движение си е пак движение само че при Delta(v) =0
Моля те обясни какво имаш впредвид когато казваш : "Движение без ненулево Delta(x) и Delta(v) не е възможно." .. Може би имаш впредвид че в природата инерциално движение не може да съществува по принцип?”
Това го писах няколко пъти и тъкмо-що го повторих в последния си постинг над твоя: движението със скорост v = 0 не е движение, а покой, а движението с Delta(v) = 0 (равномерно праволинейно движение) е единствено движение на тяло в отсъствие на други тела във вселената, каквото отсъствие очевидно не отговаря на реалността.
За да не навлизаме в дискусия относно горното и така да се отклоним от темата, разглеждай движение на свободно тяло под действие на ила, описвано от втория закон на Нютон (F = ma), което е равноускорително движение. При такова движение веднага става ясно това, което твърдя.
Да не отваряме дума и за c = const, независещо от скоростта на източника, защото знаеш, категорично не съм съгласен с това.
Относно, “Това е така наречената еднозначна определеност и между другото ние я ползваме във всекидневните си есапи определяйки координтата на движещото се тяло еднозначно в кой да е момент от времето, само дето не знаем дали има физически смисъл понятието момент от времето”, факт е, че подобно едностранчиво разглеждане на движението, само в даден момент, без да се интересуваме от изменение на нергията на тялото, ни върши работа в практически сметки, но така губим голямата картина на цялостната същност на движението. Виж по-горе. Писах по този въпрос и го сравних с апориите на Зенон, където Зенон, бидейки частично прав, изпада в софизъм, когато пренебрегне останали съществени части на задачата. Така че, практичността на даден възглед по отношение на дадено явление не е достатъчно основание да мислим, че познаваме явлението в неговата пълнота. Не че не е верно в своя ограничен свят на приложение, не че няма аналог в обективната действителност, но е непълно.
|
Класическата механика съдържа квантовата - 2
