Очевидно е, че идеите представени тук са шокиращи, но фактите са непреодолими. Жалкото е, че най-активните в тази дискусия са недостатъчно подготвени да я водят, но това е положението. Друго засега няма.

Това, което дотук се установи със сигурност е, че важна характеристика, която се счита, че отличава квантовата механика от класическата, а именно съотношенията на неопределеност, всъщност се оказват присъщи на самата класическа физика, ако понятийният й апарат (и по-специално понятието движение) се използват в техния истински смисъл. Съотношенията на неопределеност са атрибут на класическата физика, защото винаги произведенията от неточностите при определянето на x и p (респективно, на E и t) са ненулеви, колкото и незначителни да са те съвместно. Ненулевостта на произведението им, а не големината им е критерият за това, че въпросните съотношения са съотношения на неопределеност. Последното се оказа нещо недобре разбрано от някои от дискутиращите. Сега, след като това беше изяснено, продължаването на тази грешка вече ще е непростимо.

Направи се и опит да се покаже, че произведението от неточностите при определяне на x и p е крайна величина от порядъка на 10^-33, който опит се основа на границите на физичност при измерванията. Подобно извеждане на елементарния квант действие се прави за пръв път, защото и в самата квантова механика стойността на елементарния квант действие h се приема наготово (не се извежда), изхождайки от експериментални факти. Така, измервания на дължини от порядъка на части от Ангстрьома са граничните физически смислени дължини при дадено реално измерване, което се дължи на атомната структура на самия измерващ инструмент, ако си го представим като някаква мерителна линийка (а не, да речем светлина с определена дължина на вълната). Тъй като става дума за движение, очевидно скоростите, кото се имаха пред вид при това изчисление са ненулеви и са от порядъка на тези в линейните ускорители на частици. Тъй като при изчислението се имаше пред вид електрон (традиционна частица при подобни изчисления), то стойността на масата използвана при изчислението беше тъкмо познатата маса на електрона. Всички данни за въпросното изчисление са добре установени стойности, които лесно могат да се намерят в справочниците и оспорването им би било без основание.

Дотук дадох кратък синопсис, за да имаме основа за по-нататъшно развитие на разговора.